Помислих си, че с времето всичко ще отмине и спомена дори ще заличи, но сбърках, сега лицето ти ме гледа и мълчи. А с времето любовта ми стана по-голяма и това, че не ме обичаш вече ме раздира и отваря яма. Мислех си, че времето лекува, но не е вярно с времето сърцето боледува. Знаех, че времето отмива всичко, прегръдките, целувките, но не дори сълзите не измива. Помислих си, че времето е кратко, но не е така защото дните са безкрайни, а многото сълзи са като дъжд поройни. Мислех си, че времето е нищо но с времеот разбрах, че ти за мен си всичко. Сега зная, че времето е нещото, което ни събира и разделя. Една секунда до твоите очи. Една минута до твоите ръце. Цяла вечност до твоето сърце.
© Бояна Бойкова Все права защищены