23 нояб. 2006 г., 11:40

Времето

1.1K 0 0

Помислих си, че с времето всичко ще отмине и спомена дори ще заличи, но сбърках, сега лицето ти ме гледа и мълчи. А с времето любовта ми стана по-голяма и това, че не ме обичаш вече ме раздира и отваря яма. Мислех си, че времето лекува, но не е вярно с времето сърцето боледува. Знаех, че времето отмива всичко, прегръдките, целувките, но не дори сълзите не измива. Помислих си, че времето е кратко, но не е така защото дните са безкрайни, а многото сълзи са като дъжд поройни. Мислех си, че времето е нищо но с времеот разбрах, че ти за мен си всичко. Сега зная, че времето е нещото, което ни събира и разделя. Една секунда до твоите очи. Една минута до твоите ръце. Цяла вечност до твоето сърце.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Бояна Бойкова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

С нами Бог 🇧🇬

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

Трите прошки 🇧🇬

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса) 🇧🇬

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Щастие 🇧🇬

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...

За хората и крушите 🇧🇬

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

Щипка сол 🇧🇬

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...