Съботата след Петровден според прогнозата на синоптиците щеше да бъде гореща. Драгана стана рано, ошета набързо, хапна надве-натри, грабна мотиката и отиде в двора да копае. Имаше много работа в градината и в лозето. Предпоследната седмица се случи дъждовна, не позволяваше да се влезе и тревата избуя, сякаш никога не е тесана. А на село така не може, едно че хората почват да те одумват, друго че самата живинка ще се задуши и загине. Тъкмо започна работа и видя до оградата три яйца. Ако имаха кокошки сигурно нямаше да се учуди, но мъжът ѝ не даваше: “Не ми трябва на мене петел, да ме буди по тъмно. Който иска нека си гледа!”
      От баба Бона Дюлгерката беше чувала, че да намериш яйца вкъщи, туй е дяволска работа, магия за умиране. Не посмя да ги пипне с ръка, та отиде и взе един вестник. То и онова, което пишеха вътре пак си бяха дяволии, а нали дявол на дявола око не вади. Внимателно ги уви с хартията и изнесе чак вънка на пътя. На никой нищо не каза, а и нямаше кой да я видя. Драгана се замисли: “Само на Стояна ще е работа, тая мръсна мръсница. Не можа да спечели в съда и сега се чуди какво да прави.”
      Наскоро двамата братя – Димитър и Павел бяха приключили делото за делба на наследствения имот. Стояна, съпругата на Павел не можеше да се примири със загубата и плетеше интриги за Драгана и нейния мъж. Всъщност нямаше ощетени, всеки получи равен дял, но Павловица искаше всичко.
     После жената се улиса и забрави за случката. Преди няколко години мина четиридесетте, но не се даваше на никой, дори на по-младите от нея. Беше сръчна и не спираше да почива. По пладне прекопа градината и отиде да хапне. Димитър днес се случи на смяна, за това трябваше сама да се оправя.
Следобед нещо не се почувства добре. “Да взема за утре ли да оставя? Може да съм вдигнала кръвно.“
      Взе мотиката и подхвана лозето, но никак не спореше. След час се отказа. Главата я въртеше и взе да ѝ се повдига. Върна се вкъщи, легна и позадряма.
      Отвори очи в болничната стая. Димитър седеше на стол до нея.
- Митко, какво стана? – жената се понадигна в леглото.
- Драгино, изкара ми акъла! Снощи като се прибрах, бълнуваше и изгаряше от
температура.
     В това време влезе докторът, човек с авторитетен корем и побелели от живота коси.
- Здравейте, как сме? Снощи никак не бяхме добре! Аз съм доктор Костов – учудващо е колко много лекари се припознават със своите пациенти, както майките с бебетата си.
- Благодаря, докторе! По-добре съм от вчера, но въпреки това се чувствам някак странно – Драгана беше седнала в леглото и докато говореше, машинално приглади гънките на чаршафа.
- Ще направим днес още няколко изследвания и ако не се установи нищо, ще си ходим вкъщи. Снощи кръвното ви беше шейсет на четирийсет. Имате ли представа от какво може да е? Да сте се преуморила повечко или някакви притеснения да имате?
- Не, вчера си бях добре! Всичко се случи след като намерих яйцата – и жената разказа злополучната случка.
- Мамицата им да ..., няма да мирясат, докато не ни уморят – Димитър изпсува по адрес на своите роднини.
- Моля ви, господине, тук не е мястото да обсъждате личните си отношения! – после се обърна към пациентката си. – Драгана, за да сме напълно сигурни и спокойни ще направим всички изследвания, но ако не открием нищо ви препоръчвам да се лекувате по бабешки.
      Димитър и съпругата му се спогледаха, от всичко най-малко очакваха това да ги посъветва лекар. Беше като препратка към онези суеверни времена, когато билкари и баячки заместваха истинската медицина.
         След седмица Драгана забеляза, че отпред на шията се появи малка подутина. Уплаши се, но никъде не отиде. А три дни по-късно образуванието порасна, заприлича по размер и форма на едно от яйцата, които намери. Разбра, че повече не трябва да стои. Посети доктор Костов за мнение.  
-    Не бива да чакате, Драгана. Ще ви изпратя при една моя позната, с която сме  
учили на времето. Доктор Кашева е отличен специалист - хирург-онколог. Смятам, че тя ще ви помогне.
    Лекарите са особена порода хора. Най-добрите между тях никак не са вежливи и тактични. Лекарката, при която отиде Драгана  беше изключително добър специалист.
-    Доктор Кашева, изпраща ме доктор Костов при вас.
-    Заповядайте! Седнете на кушетката! – покани я жената без да я погледне, докато  
пишеше нещо в амбулаторния дневник. Нямаше нищо забележително в нея, като изключим властния и рязък тон и очилата със златисти рамки.
     Прегледът премина за около петнадесет минути. Лекарката опипа внимателно подутината, направи тънкоиглена  биопсия и предписа ядрено-магнитен резонанс след десет дни.
-    Според мен се касае за липоиден сарком, това е едно сериозно и упорито  
Заболяване, което изисква спешни мерки, но за да сме абсолютно сигурни, нека изчакаме хистологичното изследване и ядрения резонанс.
-    Значи имам рак? – изплашена от чутото, попита Драгана.
-    Има голяма вероятност да бъде злокачествен тумор. Ако се окаже това, ще се  
наложи оперативно отстраняване и лъчетерапия. Ала сега е рано да говорим за това.
-    Доктор Кашева, знам че моя въпрос може да ви се стори смешен, но възможно  
ли е това да се дължи на магия, защото имам подобни съмнения. И дали не трябва да опитам някакво лечение по бабешки?
-    Какви глупости ми говорите? – с рязък жест свали очилата си и ги остави на  
бюрото. – В кой век живеем в петнадесети или в двадесет и първи? Как може да свързвате един медицински проблем с окултизъм?
       Лекарката видимо беше раздразнена, защото не спираше потока от думи. Дори за подкрепа започна да ръкомаха.
-    Ама, аз такова...- Драгана явно се смути от този словесен порой. -Намерих в  
двора си едни яйца...
-    Моля ви, не искам да чувам подобни нелепости. За да ви докажа, че грешите  
днес ще направим изследванията. До няколко часа ще знаете със сигурност вашата диагноза.
     Резултатите бяха готови в късния следобед. За съжаление първоначалното предположение на доктор Кашева се потвърди и тя определи датата на операцията. Точно след десет дни.
    Обратният път за вкъщи премина в мълчание. Драгана само плачеше и въздишаше тежко-тежко,  нейният мъж шофираше нервно и почукваше от време - на време с нокът по топката на скоростния лост.
-    Утре ще отида при баба Бона Дюлгерката. Да видим тя какво ще каже за тая  
работа? -жената най-после се обади.
-    Тя, Дюлгерката, отбира от такива работи, пък знае ли човек? – Димитър се  
почеса по врата, докато се чудеше.
       Баба Бона - видяла туй-онуй в живота беше сербез жена. Щом научи новината от Драгана не трепна от изненада, а се опита да я успокои.
-    Ти, булка, не плачи, ами слушай хубаво какво ще ти река! Туй е било магия,  
направена за твойто семейство. Не биваше да ги пипаш с ръце, да беше взела лопатката. Ние ще направим, каквото трябва, та дано бог ти помогне да се отървеш от тая пущина. Димитър добре ли е? Ами Венчито?
-    Всички са добре! Венчито е в Англия, още не съм ѝ казала. А Митко се  
притеснява, какво да прави?
-    Всичко ще се нареди, булка! Ще видиш! – говореше толкова убедено, че  
изведнъж сякаш даде сила на жената, за да се успокои.
-    Каквото кажеш, бабо Боно, веднага ще го направя!
-    Седни сега, булка, тука на стола – старицата посочи стола до нея. Набързо счупи  
едно яйце и внимателно го изсипа в една стъклена каничка пълна до половината с вода, която задържа над главата на болната. След малко сместа започна да се променя. Белтъкът пусна нишки, побеля като сварен и по него избиха черни точици, а на жълтъкът се появиха червени петънца.
-    Брей, булка! Някой голям душманин ще е. За смърт е правена таз магия. Видиш  
ли тука? – Дюлгерката посочи яйцето. – Силна, много силна е магията. Ще изхвърлиш яйцето в реката, после ще напълниш едно стъклена бутилка с вода от три чешми и ще дойдеш пак тука.
       Половин час по-късно Драгана донесе шишето. Бабата започна с тържествен глас да говори: „ Със силата на Луната, която движи водите, както в тази вода гасне всеки огън, така да изгасне силата на злото, която мъчи моето тяло и душа! ” Накара я да пие три пъти от бутилката, а след това напръска жената с част от водата. Останалото го даде да поръси прага на къщата, стаята и леглото си.
-    Слушай булка, ще сложиш четири яйца в ъглите на стаята. Да престоят седем  
дни. После ще хвърлиш тези яйца в реката. А сега ще кажеш една молитва и дано бог ти помогне – подаде в ръцете ѝ икона на Иисус Христос, запали три свещи и бавно започна да произнася думите, а болната повтаряше след нея. – Боже вечний, който си изкупил човешкия род от плена на дявола, избави рабинята си Драгана от всяко въздействие на нечисти духове; заповядай на злите и нечисти духове и демони да отстъпят от душата и тялото на Твоята рабиня и да не останат, нито да се скрият в нея; нека бягат чрез светото Твое и на единородния Твой Син, и на животворящия Твой Дух име от създанието на ръцете Ти, та, като се очисти от всяка дяволска злина, да заживее свято, праведно и благочестиво, удостоявайки се с пречистите тайни на единородния Твой Син и Бог наш, с когото си благословен и препрославен, заедно с пресветия, благия и животворящ Твой Дух, сега и винаги, и вовеки веков. Амин.        
      След десет дни Драгана посети отново кабинета на доктор Кашева.  
-    Ако някой ми беше казал това, щях да му се изсмея, но щом съм видяла със  
собствените си очи, как да не повярвам! Няма и помен от образуванието. За тридесет и две години стаж това е първи случай в моята практика на пълно и необяснимо излекуване. Е, изглежда наистина е дошло времето на чудесата. Пожелавам ти да бъдеш здрава и никога да не се налага да идваш при мен. Довиждане, Драгана!
-    Довиждане, доктор Кашева!
     Жената излезе набързо от болницата и един слънчев лъч докосна лицето ѝ.  
Птичките наоколо весело чуруликаха, а лятото се усещаше навсякъде.
-    Животът е прекрасен! – каза тя, усмихна се и продължи да крачи.