В едно испанско градче живял мъж на име Суарес. Той не бил много заможен, но пък имал достатъчно, колкото му трябва на един човек, водещ самостоятелен живот. Без деца, без жена. Без тревоги, без проблеми. Макар че не печелел много, Суарес бил доволен от живота. Обаче годините минавали, всичките му приятели се женели, а само той  не успявал да намери жената на живота си. Често си задавал въпроса, дали може би причината е, че не е богат и не може да задоволи нуждите на една жена. 

"Бог ли ме наказва, или сам се самонаказвам? Дали пък да не си намеря някоя по-добра работа, или да хвана да спечеля от тотото, или пък да обера някоя банка... На мен не ми трябват пари, но как иначе да си намеря жена? Рокличка ще поиска, вечеря в някой скъп ресторант, почивка... а аз не мога да си купя един чифт чорапи:,често си мислел Суарес, преди да си легне.

Един ден се събудил и решил да поиска помощ от Бог. Измислил си молитва, която да произнесе на идващата нощ:

– Боже, нямам си никого и нищо. Ти си добър, помагаш на хората, а лошите ги наказваш или успяваш да ги накараш сами да се самонакажат. Помогни и на мен. Аз съм добър човек. Никога никому лошо не съм сторил. Глуповат съм,  но не съм виновен. Майка ме пращаше на училище, а мен ме изключиха, защото ходех да ям банички при леля Луиса, на която помагах, за да ям безплатно. Виждаш ли – помагах. Нека твоята сила да надделее над горчивия живот и помогне на душата ми да хвана някое песо, от мачове например (но нека бие само Барселона). Не искам да печеля постоянно, веднъж ми стига, за да си уредя живота, но да е стабилна сумата... нали се сещаш. Така и кола ще си купя, и къща, жена ще си намеря и ще имам много Суаресчета вкъщи. Моля те, улесни ме.

Това се случвало много вечери подред, обаче една вечер, докато Суарес произнасял молитвата, из стаята се чул глас. Явно този на Бог.

– Добре де, ясно ми е какво искаш, друже, ама и ти ме улесни. Вземи да си купиш поне фиш.

На този свят никога не сме истински сами. Винаги има някой, който дори и да не е с нас през деня, е с нас  в тъмното. Не че искам да пресъздам митични същества или чудовища от филми, но искам да кажа, че не е нужно винаги, когато паднем, да се предаваме. Понякога от едно падане може да се изцапаме,а може и  да счупим нещо, но това зависи само от нашата мисия в живота. Съдбата на всеки един от нас е предопределена. Слабите преживяват най-силната болка, защото животът ги пробва. Пробва ги,  за да разбере готови ли ще са наистина за щастие. А силните не ги закача, тях само ги бута в локвите, за да се научат, че щастието не е вечно, стига да не се потрудиш за него. Показвам им, че могат да загубят това щастие, без да усетят. Целта е да вярваме. Да вярваме, че някъде там има някой, който е с нас и винаги ще бъде. Ще ни защитава. Този някой в повечето случаи не е човек. Или е дух, или сме самите ние. Но трябва да знаем, че не може да постигнем пълно щастие, чакайки всичко да се подреди от само себе си. Трябва да впишем и собствените си усилия, с цел да изградим "нещо". Все пак как си правите кафето сутрин? Не става само с вода и кафе, трябва и малко усилие, като например да включите кафе машината,  да налеете водата в чаша... а колкото по-старателно и съсредоточено правите самото кафе, толкова по-приятно е то на вкус, а дори и на аромат!