Все още скитам
Минах през магазина. Викам – от месец не съм вземал пиле на грил, 7 – 8 лева, не е скъпо…
Я… 13 лева!
Кога и какво стана, а?
Ама хлябът бил паднал… Тия минавали ли са през хлеберница?
хххх
Та се сетих за анекдот отпреди половин век. Префасонирах го.
Простият Киро пита Асена:
- Как са нещата? Как расте икономиката?
- Добре е, но има някои проблеми. Намаляват пилетата, мрат нещо…
- Заковете на всяка клетка по едно дървено квадратче и ще видите…
След три дни:
- Заковахме, ама мрат…
- Нарисувайте по един червен кръг в средата…
След седмица:
- Нарисувахме, още по-мрат…
- В кръга нарисувайте жълт триъгълник…
След три дни:
- Нарисувахме, ама…
- Тогава нарисувайте…
- Но те всички измряха!
- Язък! А колко още идеи имах за развитието на сектора…
хххх
И все едни неприлични питанки, прерастващи в удивителни.
Абе, защо едното харвардско инфантилче го наричат Асена? Пък то се крие – въпреки цялата прогресивност в насоката?
А самата насока е полезна – любимецът му стана шеф на данъчното за едното дуене на мускули…
Каква ли е била гарнитурата, носена от оня безпилотен шофьор-убиец, в кутиите с пицата за премиера?
Колко доходно е някоя да „пие кафе“ в апартамент под наем с харвардче, като се види, че сетне получава длъжност със заплата 14 000?
Ей, неприятни хора задават неприлични въпроси… А всичко си е класика – като в Римската империя накрая…-
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Георги Коновски Все права защищены
