13 нояб. 2011 г., 15:36

Всичко започва с понеделниците

714 0 3

Има идеи, че всяко начало е трудно. Аз пък казвам, че не всяко е такова. Зависи от областта. При човешките взаимоотношения, почти винаги началото е най-лесната част. Търсим максимум допирни точки и за тогава различията в каквото и да е са без значение. Трудната част идва след това – да се обединим в различията си. Да можем да възприемем другите, въпреки тях самите и въпреки нас самите. А това „въпреки” в никакъв случай не означава, че възприемайки, трябва да подменим възгледите си, освен ако не очакваме и отсреща да стане така, но отново се създава същата ситуация обърната на 180 градуса.

Това, което знаем, невинаги е онова, което ни помага. Онова, което не знаем невинаги е онова, което ни пречи. Всеки ден нова истина, всеки ден ново начало, всяка седмица нов живот. Започнеш ли разбираш себе си, да започнеш да търсиш не какво ти трябва, а какво искаш – тогава почти сигурно и другите ще потърсят за теб. А ако не искат, значи те самите не зная какво искат.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Йордан Георгиев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Малко думи, много мъдрост.
  • Ами повечето са есе-истичен тип, да. Но са твърде кратки за там и за това ги публикувам като "Проза". А за неграмотността ми, специално съм подчертал това си качество в личното ми описание. А по-завършен вид едва ли ще добият. Аз пиша всичко на един дъх. Рядко дописвам нещо. Каквото - такова. Благодаря все пак за градивната критика. Оценям я. За в бъдеще ще се старая да допускам по-малко такива грешки, но не мога да обещая.
  • Йордан, бих Ви препоръчал да отнасяте творбите си към раздел "Есета", вместо раздел "Проза".

    Специално този Ви текст имаше известно количество печатни грешки и все още притежава разни стилистични отклонения от добрия българския език. Например петото или последното изречение подчертано може да добие по-завършен вид.

Выбор редактора

Трите прошки 🇧🇬

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

Греховете на Фатима 🇧🇬

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...

Любовен случай 🇧🇬

latinka

Строителният работник със специалност плочкаджия Ангел Ангелов Ангелов, наричан Ангел Чушката се влю...

Очите на Елиф 🇧🇬

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

50 лева на час 🇧🇬

Heel

Нещастната любов сполетя Марин Колев заради едно изгодно предложение от страна на негов колега от бо...

За хората и крушите 🇧🇬

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...