13.11.2011 г., 15:36

Всичко започва с понеделниците

715 0 3

Има идеи, че всяко начало е трудно. Аз пък казвам, че не всяко е такова. Зависи от областта. При човешките взаимоотношения, почти винаги началото е най-лесната част. Търсим максимум допирни точки и за тогава различията в каквото и да е са без значение. Трудната част идва след това – да се обединим в различията си. Да можем да възприемем другите, въпреки тях самите и въпреки нас самите. А това „въпреки” в никакъв случай не означава, че възприемайки, трябва да подменим възгледите си, освен ако не очакваме и отсреща да стане така, но отново се създава същата ситуация обърната на 180 градуса.

Това, което знаем, невинаги е онова, което ни помага. Онова, което не знаем невинаги е онова, което ни пречи. Всеки ден нова истина, всеки ден ново начало, всяка седмица нов живот. Започнеш ли разбираш себе си, да започнеш да търсиш не какво ти трябва, а какво искаш – тогава почти сигурно и другите ще потърсят за теб. А ако не искат, значи те самите не зная какво искат.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Йордан Георгиев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Малко думи, много мъдрост.
  • Ами повечето са есе-истичен тип, да. Но са твърде кратки за там и за това ги публикувам като "Проза". А за неграмотността ми, специално съм подчертал това си качество в личното ми описание. А по-завършен вид едва ли ще добият. Аз пиша всичко на един дъх. Рядко дописвам нещо. Каквото - такова. Благодаря все пак за градивната критика. Оценям я. За в бъдеще ще се старая да допускам по-малко такива грешки, но не мога да обещая.
  • Йордан, бих Ви препоръчал да отнасяте творбите си към раздел "Есета", вместо раздел "Проза".

    Специално този Ви текст имаше известно количество печатни грешки и все още притежава разни стилистични отклонения от добрия българския език. Например петото или последното изречение подчертано може да добие по-завършен вид.

Избор на редактора

С нами Бог

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

Куцата

БогданаКалъчева

Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...

Щастие

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...

Трите прошки

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

Греховете на Фатима

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...

Очите на Елиф

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...