Когато мисля за смъртта и за Нищото изпитвам едно и също - особено чувство за страх - суеверно и свръхмистично.Знам, че веднага ще ме попитате - а как мислиш за Нищото? Смъртта е все пак нещо, макар и много особено. И изобщо човек може да мисли само за съществуващото. Как тогава ще мисли за Несъществуващото? Точно тук си припомням един стих на известния български поет /вечна му памет!/ Александър Геров:
МЪКА
Аз видях абсолютното нищо;
бе по-страшно от смърт в скотобойна;
бе брутално, безпринципно, хищно -
бе разумно и хладно спокойно.
Аз видях го във хора различни,
с охранени, гойни лица -
в хора, устните хитро облизващи,
в спапирусените им сърца.
Тези хора без срам и за всичко
си намираха днес обяснения; ...