Когато мисля за смъртта и за Нищото изпитвам едно и също - особено чувство за страх - суеверно и свръхмистично.Знам, че веднага ще ме попитате - а как мислиш за Нищото? Смъртта е все пак нещо, макар и много особено. И изобщо човек може да мисли само за съществуващото. Как тогава ще мисли за Несъществуващото? Точно тук си припомням един стих на известния български поет /вечна му памет!/ Александър Геров:
МЪКА
Аз видях абсолютното нищо;
бе по-страшно от смърт в скотобойна;
бе брутално, безпринципно, хищно -
бе разумно и хладно спокойно.
Аз видях го във хора различни,
с охранени, гойни лица -
в хора, устните хитро облизващи,
в спапирусените им сърца.
Тези хора без срам и за всичко
си намираха днес обяснения;
не познаваха чисти усмивки,
нито сълзи, нито угризения.
Те рисуваха, пееха, пишеха
с много устрем и много размах,
а пък в себе си друго си мислеха
и поглеждаха гузно със страх.
Те във своята ситост умуваха,
че би трябвало да поживеем,
да си хапнем и да пофлиртуваме,
да си пийнем и да си попеем.
И сърцето ми гневно удари,
със юмрук блъсна мойте гърди.
Аз заплаках за наште другари,
покосени в поля и гори.
И плачех аз, и им завиждах
за сърцето, което мълчи -
за детинските техни усмивки
и за мъртвите техни очи.
Един от най-големите древногръцки философи - Анаксимандър, стига до идеята, че съществува елементарна частица с масата на цялата вселена. Той я нарекъл апейрон. Казано другояче, апейронът е елементарната частица на Всичкото. Любопитно е да сравним апейрона на Анаксимандър с частицата дао, предсказана теоретично от древнокитайския мислител Лао Дзъ в неговия трактат ДаоДъДзин. Дао е безкрайномалка, но всепроникваща частица. Тя е по-силно проникваща дори от фамозната елементарната частица неутрино. Не е трудно да се досетим, че дао е всъщност античастица на апейрона. Дали чрез дао Лао Дзъ не е одухотворил Нищото? И така имаме една много любопитна полярна двойка: Всичко - Нищо, материализирани чрез полярната двойка апейрон-дао. Лао Дзъ, обаче, предупреждава, че: Нарушителят на дао умира!
Оригиналният български физик /лека му пръст!/ Христо Анастасов разработи теория, в която отъждестви дао и апейрона, обединявайки ги в елементарна частица, наречена от него квантон. Квантонът живее на дъното на материята с размерите на квант, но при определени обстоятелства, като делфин, изскача на повърхността на Макросвета с размерите на вселената. Анастасов разви тази своя теория в книгата си:
"Теорията на относителността и кванта действие (4-атомизъм)", изд. Наутилус, София, 2003:
https://knizhen-pazar.net/products/books/3477146-teoriyata-na-otnositelnostta-i-kvanta-deystvie-4-atomizam-zashtita-anastasov
с амбициозната цел да обедини в едно Теорията на относителността на Айнщайн и Квантовата механика. Но да се върнем към Нищото. Физиците често го сравняват с абсолютния вакуум. Един от най-големите физици - Стивън Хокинг /вечна му памет!/, дели вакума на две категории: фалшив вакуум и абсолютен вакуум. Фалшивият вакуум е това, което понастоящем масово наричат вакуум. На него възлагат големи надежди да го превърнат в неизчерпаем източник на енергия. Разработвайки Теорията на черните дупки, Хокинг предупреждава, че една верижна реакция между масивни черни дупки, би могла да доведе до мегацунами, което да засмуче цялата материя във вселената и да я доведе до състояние на абсолютен вакуум, т.е. да я превърне в Нищо. Това е един чудовищен сценарий. Да се помолим никога да не се случва.
Математиците също са оперирали с понятието Нищо. В математиката Нищото е наречено празно множество (да не се бърка с 0). Това е по дефиниция множество без елементи. То присъства в така наречената Теория на множествата. Съществуването на празното множество се постулира в тази теория. То не може да бъде доказано.
Едно от най-загадъчните свойства на празното множество е, че то е подмножество на всяко друго множество.
Наистина, ако допуснем, че съществува хипотетично множество, на което празното множество не е подмножество, това ще означава, че съществува елемент на празното множество, който не е елемент на нашето хипотетично множество. Но нали празното множество нямаше елементи!
Един естествен въпрос по повод Нищото е следният: Съществуват ли различни форми на Нищото? Например: Нищо 1, Нищо 2, Нищо 3 и т.н. И ако да, то те дали не са като т.нар. руски кукли /дунашки/, вложени една в друга? А какво би се случило, ако допуснем например, че Нищо 1 и Нищо 2 не се пресичат, а са като свободно летящи сапунени мехури? Съществуват ли, невидими за очите ни, сапунените мехури на Нищото, плаващи като попови лъжички в пространствата на вселените? Признавам си, че ми е много трудно да ви отговоря на подобни въпроси.
В класическата математика Нищото, т.е. празното множество, е единствено. Наистина, да допуснем, че съществуват празно множество 1 и празно множество 2 и тези множества са различни. Тогава празно множество 1 е подмножество на празно множество 2. Но и обратното е вярно. Следователно тези две множества съвпадат. В някаква некласическа математика този логически извод може да не е верен. Ще се радвам, ако някой от вас, уважаеми читатели, предложи модел на подобна математика. Но дори и в класическата математика Нищото (= празното множество) е всепроникващо. Нали празното множество е подмножество на всяко едно множество. Точно тук си припомних една много парадоксална мисъл на Лао Дзъ, с която смятам да завърша експозето си:
"Несъществуващото ще споходи всичко съществуващо!"
© Младен Мисана Todos los derechos reservados
Явно не сте разбрали мисълта на Лао Дзъ. Тя е много дълбока - най-дълбоката мисъл на всички времена! Аз съм я разбрал правилно. Вие медитирайте и се надявам да я разберете.
Простете, но доводите ви против тази мисъл не са дори логически издържани, а са чисто емоционални. Съществуващото не може да съществува без Несъществуващото!