Петър се беше излегнал върху холния диван, а над него, като мрачни облаци, висяха мислите му. Те бавно преливаха едни в други, в опит да придобият конкретна форма и концепция, а именно тази на книгата, която желаеше да напише. Темата беше за свободата на индивида и за системата, за техния сблъсък, в който, уви, по често побеждаваше системата. Системата, която подкопаваше демокрацията в глобален мащаб и заплашваше автономията на индивида. Дотук беше изяснен единствено драматичният характер на произведението, но всичко останало оставаше неуловимо във флуидния танц на мисли, емоции и идеи, споделени единствено с Милена, неговата съпруга, в няколкото опита за брейнсторминг. Имаше и опит за конспект, под формата на хаотично нахвърляни фрази и идеи в текстов файл на лаптопа му и толкова. Така че мислите за книгата изплуваха в главата му почти във всеки свободен момент, като текущия.
Докато Петър се опитваше да задържи някакви по конкретни форми в съзнанието си, рингтона на мобилния му телефо ...