Елена беше красавицата на випуска. Умна и амбициозна. Тя му беше първата. Като всяка ученическа любов, остави само романтичен спомен, чист като сълза на влюбена жена. Раздели ги казармата, университетът, интересни хора. Загубиха си дирите. Иво беше чул, че се е омъжила, там, в големия град.
Сега стоеше и се взираше в познатите мили очи, които вече плуваха в сълзи. Беше променена, някак по-женствена. Имаше някаква топлина и мекота в нея. Искаше да протегне ръце и да я гушне както преди, но знаеше, че това време е минало.
- Как си, Лена? - трудно овладя гласа си.
- Каква изненада само! Иво, никак не си се променил. Вие, мъжете, сте пожалени от времето. Какво правиш насам?
- По работа. Лена, каква дама си станала само! Имаш ли време за кафе? Не съм те виждал цяла вечност.
- След 30 минути затваряме. Чакай ме пред банката.
Разговаряха вече час и все за общото им минало.
- Да не би да те задържам? Сигурно те чакат у дома.
- Гледай ти, научил си се на такт. Питай направо, бъди себе си.
- Добре де, омъжена ли си, деца имаш ли?
- Щастливо разведена с един син на 10 години. А как е при теб?
- Току-що разведен, без деца.
Стояха и се гледаха и двамата знаеха какви мисли минават през главата на другия. Времето беше спряло за тях. Не, беше ги върнало там, в миналото. Тогава не му мислеха толкова много. Сега бяха натоварени от комплекси и съмнения. Размениха си телефоните и си обещаха да се чуват, но още тази първа вечер и двамата не спяха. Луната им се усмихваше в лицата. Вече си липсваха.
Още на следващия ден Иво я изненада с букет цветя в банката. Беше много щастлив и не го криеше. Когато я целуна вечерта, се вълнуваше като ученик. Имаха шеметна седмица. Запозна се със сина ú. Взаимно се харесаха, за негова изненада. Всяка вечер бяха заедно с Елена, хубаво като сън.
Безгрижието им траеше кратко. Един ден Лена му се обади притеснена. При профилактични прегледи ú бяха открили гинекологично образувание.
(следва продължение)
© Дани Сулакова Все права защищены