Второ следствие от метода на Ръмжачът за преподаване на Вълчата Истина

- Хей - сръчка спящия той. - Събуди се!
- Хм - изхъмка Ръмжачът няколко мига по-късно. - Нещо тук не ми се връзва.
Вълкът старателно разрови завивките, но вътре сянки нямаше.
- Хм - отново изхъмка той. - Странно, не трябваше ли да спи по това време...?


Втора производна на Вълчата Истина

- Хей - сръчка спящия Ръмжачът, а после пъргаво отскочи извън обсега на възглавницата преди да продължи с: - Събуди се!
- Здравей - бодро го поздравих и седнах в леглото. С времето съм развил способността да звуча бодро и адекватно, дори ако току що съм събуден и след това отново да заспивам, но няма сто процента сигурност, че после ще помня разговора, който съм провел.
- Здравей - подозрително ме изгледа учителят ми, явно и той имаше сведения свързани с тези ми качества. - Буден ли си?
- Напълно - потвърдих с най-широката си усмивка. - И готов за нов урок.
- Да се надяваме, че е така - измърмори под нос вълкът, а след това продължи по-силно: - Днешният урок гласи следното - "Няма как да усетиш сладостта от победата, ако преди това не си вкусил от горчилката на поражението." Хайде, лек сън.
- Чао - казах и успях да заспя в момента, в който носът ми помириса от близо възглавницата, по мое мнение - един от най-приятните аромати.