24.04.2009 г., 9:16

Второ следствие и Втора производна

1K 0 0
1 мин за четене

Второ следствие от метода на Ръмжачът за преподаване на Вълчата Истина

- Хей - сръчка спящия той. - Събуди се!
- Хм - изхъмка Ръмжачът няколко мига по-късно. - Нещо тук не ми се връзва.
Вълкът старателно разрови завивките, но вътре сянки нямаше.
- Хм - отново изхъмка той. - Странно, не трябваше ли да спи по това време...?


Втора производна на Вълчата Истина

- Хей - сръчка спящия Ръмжачът, а после пъргаво отскочи извън обсега на възглавницата преди да продължи с: - Събуди се!
- Здравей - бодро го поздравих и седнах в леглото. С времето съм развил способността да звуча бодро и адекватно, дори ако току що съм събуден и след това отново да заспивам, но няма сто процента сигурност, че после ще помня разговора, който съм провел.
- Здравей - подозрително ме изгледа учителят ми, явно и той имаше сведения свързани с тези ми качества. - Буден ли си?
- Напълно - потвърдих с най-широката си усмивка. - И готов за нов урок.
- Да се надяваме, че е така - измърмори под нос вълкът, а след това продължи по-силно: - Днешният урок гласи следното - "Няма как да усетиш сладостта от победата, ако преди това не си вкусил от горчилката на поражението." Хайде, лек сън.
- Чао - казах и успях да заспя в момента, в който носът ми помириса от близо възглавницата, по мое мнение - един от най-приятните аромати.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Стоян Вихронрав Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

С нами Бог

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

Щипка сол

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...

Иисуса

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса)

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Питаш ме коя съм?

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Очите на Елиф

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...