Марина живееше сама в близост до гората, отдавна децата й се бяха преместили в града, в селото жителите се брояха на пръстите на двете ръце, нямаше работа, нито транспорт до близките населени места. Нито можеха да работят, нито децата на училище да ходят... А мъжът й почина преди две години. Оттогава тя се справяше съвсем сама. Не искаше да се мести в града. Тук й беше волно на душата. Събираше съчки в гората, шишарки, билки, готвеше си вкусна чорбичка от коприва, ей сега ще отиде да си набере на припека, под баира.
Марина тръгна и взе една тояжка, не да се подпира, не беше й нужно, нищо че мина 75 лета, все още можеше да тича без помощни средства, но все пак към гората отива, да има за всеки случай тояга.
Вървеше и се радваше на пролетта. Зелената тревичка вече беше постлала мек килим покрай пътя. Цветенца тук там създаваха впечатление за радост и пъстрота на тази зелена постеля. А цъфналите люляци разпръскваха аромата си опияняващо надалеч, надалеч...
Марина стигна до подножието на б ...