Вълк
Всяка сряда ходя да вечерям при майка. Тя винаги ме посреща с думите: "Приготвям се за теб, сякаш Господ ще ми дойде на гости." За нея най-важното е децата да са живи и здрави и нахранени. Сядаме на масата, говорим си, спомняме си хубави мигове от миналото, пием, пеем и понякога се караме.
– Ти нищо не ядеш, ще ти сложа за вкъщи.
– Мамо, недей, ние също сме готвили.
– Да имаш. За какво наготвих толкова неща? Любимите ти сармички, кюфтенца. За нас също ще останат, не бой се. И винаги кара брат ми да ме изпрати, за да ми носи плика с провизии.
Така една студена зимна вечер тя ми приготвя половин печено пиле, кюфтенцата ѝ и разни други неща.
– Мамо, не ми слагай нищо.
– Как така, аз защо съм готвила?
– Мамо, зад блока има кучета и ме е страх в тоя студ да не усетят миризмата на храна и да ме нападнат.
– Брат ти ще те изпрати.
И ето ти скандал.
– Майко, защо го караш да излиза? Тъкмо се е прибрал от работа, хапнахме, пийнахме и пак да се облича и излиза на тоя студ. Добре, ще взема храната, но без да ме изпраща брат ми.
Взимам плика, излизам, майка и брат ми ми махат от балкона. И тъкмо излизам на алеята към нас и...От никъде до мен застана едно куче. Сиво, същински вълк. Учудих се, откъде изникна? Не дотича, просто се появи до мен. Забързах крачка по осветената улица, то забърза също. Намалих крачка, то също намали. Бях спокойна някак, не ме беше страх. Когато наближих блока си, отдалече видях как двете бездомни кучета, които обикалят блоковете ни се затичаха към мен. Сивото куче вървеше от дясно на мен. Когато кучетата се затичаха то се премести от ляво, от там от където идваха те. Двете кучета спряха на място. Аз вървях спокойно. Не се изплаших. Бях си намислила, ако ме нападнат, ще им хвърля кюфтета и докато похапват, ще се скрия във входа. Двете кучета постояха минута-две, обърнаха се и тръгнаха в обратна посока. Сивото куче ме изпрати до входа. В момента, в който влезнах, бръкнах в плика, отворих вратата и исках да благодаря на моя бодигард като му дам едно кюфте за награда. Кучето го нямаше. Качих се в нас, излизам на балкона, мислех като го видя да се отдалечава да му викна и да му хвърля кюфтето. Куче нямаше. Зад блока има детска площадка, игрище за футбол, къде може да е изчезнало. Прибрах се и седнах. Аз току-що влизам с торба с храна. Видях ясно двете ни бездомни кучета. До мен вървеше през цялото време сиво куче. Не е видение. Какво става? Какво става с мен? И в този момент си помислих. Кой ме мисли от отвъдното? Кой би ме спасил на всяка цена? Кой знае пътя от бащиния ми дом до моя нов дом? И си помислих...Това беше татко!!! И съм сигурна, че беше той. Аз не се уплаших от него, аз през цялото време вървях спокойно, аз не се уплаших и от бездомните кучета, защото...защото имах ангел хранител до мен!!!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Светлана Лажова Все права защищены
