Всяка сряда ходя да вечерям при майка. Тя винаги ме посреща с думите: "Приготвям се за теб, сякаш Господ ще ми дойде на гости." За нея най-важното е децата да са живи и здрави и нахранени. Сядаме на масата, говорим си, спомняме си хубави мигове от миналото, пием, пеем и понякога се караме.
– Ти нищо не ядеш, ще ти сложа за вкъщи.
– Мамо, недей, ние също сме готвили.
– Да имаш. За какво наготвих толкова неща? Любимите ти сармички, кюфтенца. За нас също ще останат, не бой се. И винаги кара брат ми да ме изпрати, за да ми носи плика с провизии.
Така една студена зимна вечер тя ми приготвя половин печено пиле, кюфтенцата ѝ и разни други неща.
– Мамо, не ми слагай нищо.
– Как така, аз защо съм готвила?
– Мамо, зад блока има кучета и ме е страх в тоя студ да не усетят миризмата на храна и да ме нападнат.
– Брат ти ще те изпрати.
И ето ти скандал.
– Майко, защо го караш да излиза? Тъкмо се е прибрал от работа, хапнахме, пийнахме и пак да се облича и излиза на тоя студ. Добре, ще взема храната ...