Кралица Елизабет извади специалния ключ от пазвата си и го постави в ключалката. Масивната врата изскърца и се отвори тежко. Двете влязоха в стаята. По средата, върху пиедестал бе поставен огромен камък. Бялата светлина, която пулсираше от него, огряваше цялото помещение. През малкото прозорче се прокрадваше лунен лъч.
-Време е ти да поемеш тази отговорност! Знай, че ако нещо се обърка и камъкът придобие зла мощ, само силата на любовта ще го преобрази отново. Е? Готова ли си?
-Какво трябва да сторя, мамо?
Трябва само да го докоснеш. Останалото ще се случи от само себе си.
Ванеса се доближи до светещия камък и постави нежната си ръка отгоре му. Отначало около ръката ù се появиха малки искрици и постепенно светлината се увеличи, докато не изпълни цялата стая с ослепителна светлина. Принцесата се отлепи от земята и увисна във въздуха. Огърлицата също светна, а косите ù се разпиляха. Тя почувства силата на любовта и цялата се изпълни с благодат. След малко всичко утихна и тя стъпи леко на ...