Въплъщението на сатаната (1-ва част)

 
            
                   Ухапването

         (ужаси, да не се чете от лица под 18 години)


   Къщата се намираше на доста диво място, потънала в ярка тучна зеленина. Бенджамин я гледаше с любов и умиление, защото тя вече бе негова, само негова. Многобройните проблеми, свързани с покупко-продажбата на имота, с оправянето на множеството документи за собственост, както и безкрайните чакания пред кабинетите на общинските чиновници, му бяха дошли в повече и той всячески се мъчеше да прокуди умората, обладала тялото и душата му.
"Една разходка сред природата би ми подействала добре" - помисли си той и се отпусна върху мекия стол.
 Щеше да остане тук поне седмица, докато се отърси от всички емоции, последвали пенсионирането му.  Като дългогодишен служител в полицията, той получи десет брутни работни заплати и с тях купи този безценен имот.
  И вече бе тук, сам, необезпокояван от никого.  Наслаждаваше се на масивното двуетажно жилище, на двете череши и огромния бор, които растяха в двора му, на плувналите в цветове градинки и ливадата, покрита с райграс. Всичко това бе изцяло негово притежание и на никой друг. Устата на Бенджамин се разшири в приятна усмивка, а очите му засияха от щастие, въпреки изтощеното му тяло.
 Погледна към красивата гора зад вилата. Една малка и едва забележима пътека навлизаше всред величествените букове и се губеше в романтиката на тъмнината. Дъждовните облаци в небето придаваха мрачно очарование на дърветата, обливайки ги със студен сивкав оттенък.  

 Бенджамин тръгна към гората с усмивка на лицето, въпреки лошото време. Магията на спокойствието го бе завладяла и той чувстваше огромната разлика между забързания живот в града, съпътстван с множество проблеми и огромно напрежение и спокойната идилия, царуваща в тази приказна местност. Тревите, цветята и храстите тук са диви, естествени и в тон с цялата зелена околност, за разлика от градските им побратими, растящи по оскъдните паркове и подредени в строго определен ред.  Въздухът ухаеше на природа и хармония, на свежест и красота.
 Когато достигна гората и навлезе в нея, почувства хлад, който го ободри още повече. Небето, подаващо се между високите клони на буковете, осветяваше неравномерно твърдата почва. Тук нямаше никакви хора, никакви пейки, маркировки или изкуствени алеи, чуваха се само непримиримото пеене на птиците и шумът на листата, предизвикан от лекия ветрец.
 Бенджамин спря, подпря се на едно дърво и задиша дълбоко. Усети как организмът му се изпълва с голямо количество чист въздух, без бензинови пари, прах или други газове, замърсяващи околната среда.
 
                                                        .........
  Изведнъж долови движение зад себе си. Обърна се рязко и... нещо скокна към него и го ухапа по ръката! Всичко стана за секунда и докато съзнанието на Бенджамин опитваше да възпроизведе това събитие, натрапникът изчезна безшумно в тъмните дебри на гората. Погледна ръката си и видя огромна бразда, започваща от лакътя и завършваща почти до дланта! Кръвта извираше леко от нараненото място и Бенджамин усети болка, примесена със сърбеж.
  Тръгна на бегом към къщата. Раната бе голяма и трябваше час по-скоро да се промие и превърже, защото имаше опасност да се инфектира. Във вилата нямаше йод или спирт, но се намираха големи запаси от уиски и водка, които щяха да свършат същата работа.
  На път към дома си той мислено се върна към случката. Това бе вълк или поне така му се бе сторило. Но имаше нещо нередно в него, нещо странно! Той се бе появил твърде тихо и изненадващо, беше го одраскал по ръката и после... после сякаш се бе изпарил! Без никакви следи, без никакъв шум или вой! Все едно се бе разтворил в тъмнината. А очите му?! Не, това не могат да бъдат нормални очи. Бенджамин стисна силно глава, за да прогони тези идеи, но без успех. Очите на звяра светеха в ума му страховито, с аленочервено сияние и излъчваха невероятна злоба и омраза! Бенджамин се затича към жилището си, като се стараеше да  не поглежда назад.

  Прибра се, седна на един стол и се загледа в пострадалата ръка. Кръвта беше спряла да тече, но бе оставила черни дири по кожата, а мястото около раната се бе подуло и бе придобило розовия цвят на възпалението. Той отвори един шкаф, извади еднолитрова бутилка водка, отвори я и затаи дъх, подготвяйки се за  щипещата спасителна болка, която неминуемо щеше да изпита. Стисна зъби и заля нараненото място с прозрачната алкохолна течност. Но болка не последва, сякаш върху раната бе изсипал вода!
  Взе един памук от аптечката и с него почисти кръвта от браздата, след което го напои с водка и го потърка в раната! Отново нищо - никаква реакция!  Бенджамин се взираше дълбоко в раната, мъчейки се да намери обяснение.
  Той се сети, че в сака му има парфюм. Парфюмът бе скъп и много по-силен от водката или уискито. Взе го и пръсна няколко пъти в раната, после зачака резултата. Единственото, което усети, бе леко охлаждане и стягане на кожата по напръсканото място.
"Господи, какво пък ще да е това чудо" - каза си наум и се облегна замислен на стола.
  Накрая отиде до аптечката, взе мехлем и марля и превърза раната. Реши, че утре рано сутрин ще запали колата и ще потърси медицинска помощ в града.

  Бенджамин погледна през прозореца - отвън луната се мъчеше да пробие дебелия куп облаци и приличаше на бледа мъглявина. След това извади от хладилника две консерви супа, бутилка бира и порция бифтек, които излапа набързо. После включи телевизора, но след малко го спря, защото по каналите не даваха нищо интересно. Накрая оправи леглото си, мушна се под меките завивки и изгаси нощната лампа. Умората от отминалия ден беше надделяла над всичко останало и той вече не мислеше за раната, нито за странното същество, което я бе причинило.  Бавно се пренесе в света на сънищата, оставяйки болката в ръката далеч, далеч в безкрая.                                                                                                 
   ... следва продължение...