Въплъщението на сатаната (11-та, последна част)

                         "Краят"


                      (Ужаси, да не се чете от лица под 18 години!)

                                                  ...................

Автомобилът сякаш летеше по пътя, отминаваше безкомпромисно светофарите и кръстовищата и препречваше пътя на другите автомобили, които спираха,  за да му осигурят предимство. Бенджамин вече се намираше на върха на блаженството, устните му мърдаха непрекъснато, като с всеки един момент променяха гримасата на лицето му от люта злоба до безконечно презрение, от грозно задоволство до пъклена ярост. Той чувстваше в себе си и около себе си Въплъщението на сатаната, то го поздравяваше за успеха и го изкачваше все по-нависоко в йерархичната стълбица. Могъществото го бе заляло изцяло, като че ли току-що бе направил рязък житейски психологически скок или бе потушил най-силните си душевни ограничения.
  Следващата стъпка бе агенцията за недвижими имоти "Хюз"! Собственикът ù Майкъл Хюз му бе пробутал тоя имот, той бе поредният виновник, поредната измет на живота! Спря  "Ауди"-то точно пред входа ù и видя тъмните прозорци на остъкления офис.
   "Човече, той си е отишъл, да не е глупак да стои по нощите, това не е много умно решение!" - Бенджамин позна "шеговития глас" в главата си.
 "Счупи му стъклата на тоя боклук" - отвърна "гласът на презрението", което отново предизвика "шеговития глас" със следната фраза:
"Най-много да те гепят ченгетата".
"Кви ченгета бе, някакви слаби идиоти!" - не се даде "гласът на презрението".  
Изведнъж гласовете замряха и отново дадоха път на безгрешния, непокорния, вечния "Лойд" да изкаже своята тежка дума:
   "Него го няма, а ти не знаеш къде живее! Нямаш работа повече тук!"

  Светлините на фаровете осветяваха ярко насрещните коли, сякаш ги облъчваха и стопяваха като в някоя компютърна игра. Голите и безинтересни куполи на адвентистката църква се показаха в далечината и му дадоха тласък към нови върховни идейни пространства! Бенджамин завъртя рязко волана в онази посока, като гумите изпищяха на гладкия асфалт и возилото потегли с мръсна газ към Божия храм!
  "Втора грешка! Църквата също затваря рано и оня тъпанар вече е изтегнал задника си в леглото! Отново получаваш слаба оценка!"
   - Мамка му! - викна Бенджамин, като удари толкова силно волана, че ръката му рикошира и проби с кокалчетата кожената тапицерия на тавана.

  „Болницата! В болницата ще стане яко клане, защото има лекари на смяна! А нали знаеш, че всички лекари са виновни!”
 "Те не са виновни, че твоето състояние няма медицински аналог" - обади се "добрият  Бенджамин", но той сякаш оставаше далеч от реалността.
  "Карай към успеха, Бен" - подкани го "шеговитият глас".
   -   Иааааааахууууу - Бенджамин нададе победоносен вой, след това отново натисна газта и се запъти решително към болницата!
 
  По пътя се размина с цял конвой от полицейски автомобили с пуснати сирени, а в огледалото видя, че те обърнаха и тръгнаха след него!
  "Заблудени мои бивши нещастни колеги, защо не можете да проумеете, че никой няма да успее да победи "великия? "
  Бенджамин настъпи педала на газта, който опря в пода на автомобила. Щеше да стигне до болницата много преди тях!

                                                                  ................
 
  Той спря пред здравното заведение и влетя като хала през вратата! Чиновничката, стояща на информационната кабина, когато го видя,  наддаде силен писък и в пристъп на паника се блъсна здраво в затворената врата на гишето си, след което се залюля от мигновената загуба на равновесие! Бенджамин, който вече бе във вихъра на лудостта,  разби стъклото на кабинката, хвана жената за косата и я издърпа толкова рязко, че огромни кичури коса останаха в ръката му. Главата на чиновничката се удари в стената и тя се свлече на земята, оставяйки червена диря!
  Той се сети за ножа, но не го намери по джобовете на ризата си, затова влезе в кабината, клекна над жената и ù нанесе толкова силен удар в гърдите, че ребрата ù се счупиха и хлътнаха навътре, към белите дробове.
 
  В това време няколко човека със светлосини престилки дойдоха към него, но при вида на това зрелище, те се стъписаха и замръзнаха като парализирани. Бенджамин позна в един от тях лицето на Марк Сантино. Светкавично се завъртя, тръгна срещу него и му заби толкова силен удар, че клетият доктор излетя назад и заби главата си в парапета на стълбището. Един от другите лекари се опита да го нападне, но агресивният звяр го хвана и го запрати към входната врата. После отиде до Сантино, сграбчи го за навлажнената от кръв и пот коса и заблъска главата му в стълбите...
  Изправи се пред слисаните погледи на служителите и закрачи по стъпалата, водещи до многобройните кабинети.
  Чу изстрел и усети удар в крака, последван от тъпа болка. Извърна глава и съзря някакъв въоръжен охранител, който бе насочил димящо дуло срещу него и го гледаше с широко отворени от потрес очи.
"Ти не трябва да вървиш назад!" - прошепна глухо един от гласовете му, който сякаш бе изтънял до неузнаваемост.
Бенджамин се обърна и с тежки отмерени стъпки тръгна нагоре по стълбите!


  Кабинетът, в който вече идваше за трети път, бе празен, очевидно зеещият стол очакваше Марк Сантино да се върне и отново да го заеме! Бенджамин фокусира някакъв остър предмет, приличащ на огромно шило или заострен шиш от грил. Влезе вътре, взе го и го разгледа с любопитство, а по лицето му отново се появи противна злобна усмивка. Тъкмо се канеше да излезе от стаята, когато двама мъже и една жена със светлосини престилки влетяха в него:
   - Какво искате? - глухо попита един от тях.
   - Докторееее, аз съм вампир и идвам заради оная правителствена програма да ми налеете малко кръв и тромбоцити! - отвърна с престорен грачещ глас Бенджамин, след което се приближи и наръга право в сърцето единия от тях.
Другият хвана жената и я поведе по коридора, като и двамата издаваха някакви смешни панически звуци. Звярът ги настигна и стовари острието първо върху гърба на мъжа, а след това върху гърдите на жената!
 
  Вече не чуваше гласове в главата си - нямаше ги "шеговития глас", "гласа на презрението" или пък "добрия Бенджамин", нямаше го дори великия "Лойд" със своята страховита проницателност. Съзнанието му бе тъмно като в дълбока мина. Той се водеше само от някакви инстинкти, които беззвучно го насочваха към ада. Не чувстваше тялото си, не усещаше сърцето си, а околните звуци се бяха превърнали в слаби стенания и бяха добили особен писклив тембър. Старата и уравновесена личност на Бенджамин се бе изпарила завинаги и бе отстъпила мястото си на сатаната!
  Отнякъде се появиха полицейски сирени и той инстинктивно усили интензитета на тези познати звуци, заглушавайки всички останали, сякаш частица от миналото се бе отключила и го бе пренесла в небитието. Но в следващия момент друг тласък го върна в реалността. Той отново крачеше по коридора на болницата и оставяше трупове след себе си и нищо друго вече нямаше значение!
  Някои от вратите на кабинетите се отвориха и от там се показаха любопитни и уплашени лица на докторите. На една от зейналите порти той съзря надпис: "Ендокринолог, д-р- Герда Фрайс", но тя веднага се затвори с трясък и се заключи. Това не спря развихрилия се звяр, който нанесе чудовищен удар с дланта си върху ключалката на алуминиевата врата, чу се тихо дрънчене на падащи малки метални елементи по мозаичния под и вратата се открехна широко!
  Възрастната лекарка бе взела някакъв нож и крещеше, но Бенджамин сякаш не чуваше паническия ù вой! Той заби оръжието в гърлото ù, след това го извади, бръкна с пръст в раната, издърпа с привидна лекота хранопровода и го разкъса! После взе шилото и прониза корема, а внезапно бликналата кръв погали с нежен полъх кожата му. Когато отново извади острието, за да пробие гърдите ù, във въздуха проехтяха пукотевици, които го избутаха напред и той падна тежко върху агонизиращата жена.
 
 Обърна се и различи няколко полицейски служители с насочени автомати срещу него. Те му говореха нещо, но той не чуваше нито дума от тяхната реч. Стана и тръгна към тях, но нови изстрели го спряха от пътя му. Почувства слабост в тялото си, след малко коленете му се сгънаха и той се строполи на земята.

                                                                .................

  Тялото му сякаш ставаше по-леко, но болката постепенно нахлуваше в него като пипала на гъста мъгла. Спомените прииждаха в мозъка му и картината на жестоката истина лека полека започваше да изпълва съзнанието му! Пред очите му тази картина се променяше непрекъснато като телевизионен екран, той различаваше образите на лекари и на полицаи, които се опитваха да го пренесат някъде, но не чувстваше нищо по тялото си, освен раздиращата болка!
  Нещо се опитваше да излезе от него! Злото отпускаше своята жестока захапка и оставаше безпомощното тяло да тлее в агонията! Още малко оставаше и ще го освободи напълно от себе си! След това щеше да настъпи краят!
  И изведнъж Бенджамин го видя! То се материализира като сянка над него, като огромен нощен прилеп със светещи червени очи, които го гледаха с презрително съчувствие!
  Тогава чу гласа му! Това бе гласът на "ЛОЙД", гласът на "ВЪПЛЪЩЕНИЕТО НА САТАНАТА":

  "ТИ ВЕЧЕ СИ СВЪРШЕН, НО АЗ ЩЕ НАМЕРЯ ДРУГО ТЯЛО И ЩЕ ПРОДЪЛЖА"!

  В този миг дойде реалността, която сякаш го удари с твърдата сила на огромен камък! Той бе убил жестоко много невинни хора, съпругата си и децата си! "Въплъщението на сатаната" се бе вселило в него и бе използвало тялото му, за да върши своите злодеяния! И да го превърне в жесток убиец, който ще бъде мразен дори и след смъртта си!
 Искаше да извика, за да потуши болката от тези спомени, но тялото му беше като парализирано! А навярно идващата смърт щеше да заглуши тази болка завинаги!

 И така щеше да бъде най-добре!

   ... край...