The work is not suitable for people under 18 years of age.
"Краят"
(Ужаси, да не се чете от лица под 18 години!)
...................
Автомобилът сякаш летеше по пътя, отминаваше безкомпромисно светофарите и кръстовищата и препречваше пътя на другите автомобили, които спираха, за да му осигурят предимство. Бенджамин вече се намираше на върха на блаженството, устните му мърдаха непрекъснато, като с всеки един момент променяха гримасата на лицето му от люта злоба до безконечно презрение, от грозно задоволство до пъклена ярост. Той чувстваше в себе си и около себе си Въплъщението на сатаната, то го поздравяваше за успеха и го изкачваше все по-нависоко в йерархичната стълбица. Могъществото го бе заляло изцяло, като че ли току-що бе направил рязък житейски психологически скок или бе потушил най-силните си душевни ограничения.
Следващата стъпка бе агенцията за недвижими имоти "Хюз"! Собственикът ù Майкъл Хюз му бе пробутал тоя имот, той бе поредният виновник, поредната измет на живота! Спря "Ауди"-то точно пред входа ù и видя тъмните прозорци на остъкления офис.
"Човече, той си е отишъл, да не е глупак да стои по нощите, това не е много умно решение!" - Бенджамин позна "шеговития глас" в главата си.
"Счупи му стъклата на тоя боклук" - отвърна "гласът на презрението", което отново предизвика "шеговития глас" със следната фраза:
"Най-много да те гепят ченгетата".
"Кви ченгета бе, някакви слаби идиоти!" - не се даде "гласът на презрението".
Изведнъж гласовете замряха и отново дадоха път на безгрешния, непокорния, вечния "Лойд" да изкаже своята тежка дума:
"Него го няма, а ти не знаеш къде живее! Нямаш работа повече тук!"
Светлините на фаровете осветяваха ярко насрещните коли, сякаш ги облъчваха и стопяваха като в някоя компютърна игра. Голите и безинтересни куполи на адвентистката църква се показаха в далечината и му дадоха тласък към нови върховни идейни пространства! Бенджамин завъртя рязко волана в онази посока, като гумите изпищяха на гладкия асфалт и возилото потегли с мръсна газ към Божия храм!
"Втора грешка! Църквата също затваря рано и оня тъпанар вече е изтегнал задника си в леглото! Отново получаваш слаба оценка!"
- Мамка му! - викна Бенджамин, като удари толкова силно волана, че ръката му рикошира и проби с кокалчетата кожената тапицерия на тавана.
„Болницата! В болницата ще стане яко клане, защото има лекари на смяна! А нали знаеш, че всички лекари са виновни!”
"Те не са виновни, че твоето състояние няма медицински аналог" - обади се "добрият Бенджамин", но той сякаш оставаше далеч от реалността.
"Карай към успеха, Бен" - подкани го "шеговитият глас".
- Иааааааахууууу - Бенджамин нададе победоносен вой, след това отново натисна газта и се запъти решително към болницата!
По пътя се размина с цял конвой от полицейски автомобили с пуснати сирени, а в огледалото видя, че те обърнаха и тръгнаха след него!
"Заблудени мои бивши нещастни колеги, защо не можете да проумеете, че никой няма да успее да победи "великия? "
Бенджамин настъпи педала на газта, който опря в пода на автомобила. Щеше да стигне до болницата много преди тях!
................
Той спря пред здравното заведение и влетя като хала през вратата! Чиновничката, стояща на информационната кабина, когато го видя, наддаде силен писък и в пристъп на паника се блъсна здраво в затворената врата на гишето си, след което се залюля от мигновената загуба на равновесие! Бенджамин, който вече бе във вихъра на лудостта, разби стъклото на кабинката, хвана жената за косата и я издърпа толкова рязко, че огромни кичури коса останаха в ръката му. Главата на чиновничката се удари в стената и тя се свлече на земята, оставяйки червена диря!
Той се сети за ножа, но не го намери по джобовете на ризата си, затова влезе в кабината, клекна над жената и ù нанесе толкова силен удар в гърдите, че ребрата ù се счупиха и хлътнаха навътре, към белите дробове.
В това време няколко човека със светлосини престилки дойдоха към него, но при вида на това зрелище, те се стъписаха и замръзнаха като парализирани. Бенджамин позна в един от тях лицето на Марк Сантино. Светкавично се завъртя, тръгна срещу него и му заби толкова силен удар, че клетият доктор излетя назад и заби главата си в парапета на стълбището. Един от другите лекари се опита да го нападне, но агресивният звяр го хвана и го запрати към входната врата. После отиде до Сантино, сграбчи го за навлажнената от кръв и пот коса и заблъска главата му в стълбите...
Изправи се пред слисаните погледи на служителите и закрачи по стъпалата, водещи до многобройните кабинети.
Чу изстрел и усети удар в крака, последван от тъпа болка. Извърна глава и съзря някакъв въоръжен охранител, който бе насочил димящо дуло срещу него и го гледаше с широко отворени от потрес очи.
"Ти не трябва да вървиш назад!" - прошепна глухо един от гласовете му, който сякаш бе изтънял до неузнаваемост.
Бенджамин се обърна и с тежки отмерени стъпки тръгна нагоре по стълбите!
Кабинетът, в който вече идваше за трети път, бе празен, очевидно зеещият стол очакваше Марк Сантино да се върне и отново да го заеме! Бенджамин фокусира някакъв остър предмет, приличащ на огромно шило или заострен шиш от грил. Влезе вътре, взе го и го разгледа с любопитство, а по лицето му отново се появи противна злобна усмивка. Тъкмо се канеше да излезе от стаята, когато двама мъже и една жена със светлосини престилки влетяха в него:
- Какво искате? - глухо попита един от тях.
- Докторееее, аз съм вампир и идвам заради оная правителствена програма да ми налеете малко кръв и тромбоцити! - отвърна с престорен грачещ глас Бенджамин, след което се приближи и наръга право в сърцето единия от тях.
Другият хвана жената и я поведе по коридора, като и двамата издаваха някакви смешни панически звуци. Звярът ги настигна и стовари острието първо върху гърба на мъжа, а след това върху гърдите на жената!
Вече не чуваше гласове в главата си - нямаше ги "шеговития глас", "гласа на презрението" или пък "добрия Бенджамин", нямаше го дори великия "Лойд" със своята страховита проницателност. Съзнанието му бе тъмно като в дълбока мина. Той се водеше само от някакви инстинкти, които беззвучно го насочваха към ада. Не чувстваше тялото си, не усещаше сърцето си, а околните звуци се бяха превърнали в слаби стенания и бяха добили особен писклив тембър. Старата и уравновесена личност на Бенджамин се бе изпарила завинаги и бе отстъпила мястото си на сатаната!
Отнякъде се появиха полицейски сирени и той инстинктивно усили интензитета на тези познати звуци, заглушавайки всички останали, сякаш частица от миналото се бе отключила и го бе пренесла в небитието. Но в следващия момент друг тласък го върна в реалността. Той отново крачеше по коридора на болницата и оставяше трупове след себе си и нищо друго вече нямаше значение!
Някои от вратите на кабинетите се отвориха и от там се показаха любопитни и уплашени лица на докторите. На една от зейналите порти той съзря надпис: "Ендокринолог, д-р- Герда Фрайс", но тя веднага се затвори с трясък и се заключи. Това не спря развихрилия се звяр, който нанесе чудовищен удар с дланта си върху ключалката на алуминиевата врата, чу се тихо дрънчене на падащи малки метални елементи по мозаичния под и вратата се открехна широко!
Възрастната лекарка бе взела някакъв нож и крещеше, но Бенджамин сякаш не чуваше паническия ù вой! Той заби оръжието в гърлото ù, след това го извади, бръкна с пръст в раната, издърпа с привидна лекота хранопровода и го разкъса! После взе шилото и прониза корема, а внезапно бликналата кръв погали с нежен полъх кожата му. Когато отново извади острието, за да пробие гърдите ù, във въздуха проехтяха пукотевици, които го избутаха напред и той падна тежко върху агонизиращата жена.
Обърна се и различи няколко полицейски служители с насочени автомати срещу него. Те му говореха нещо, но той не чуваше нито дума от тяхната реч. Стана и тръгна към тях, но нови изстрели го спряха от пътя му. Почувства слабост в тялото си, след малко коленете му се сгънаха и той се строполи на земята.
.................
Тялото му сякаш ставаше по-леко, но болката постепенно нахлуваше в него като пипала на гъста мъгла. Спомените прииждаха в мозъка му и картината на жестоката истина лека полека започваше да изпълва съзнанието му! Пред очите му тази картина се променяше непрекъснато като телевизионен екран, той различаваше образите на лекари и на полицаи, които се опитваха да го пренесат някъде, но не чувстваше нищо по тялото си, освен раздиращата болка!
Нещо се опитваше да излезе от него! Злото отпускаше своята жестока захапка и оставаше безпомощното тяло да тлее в агонията! Още малко оставаше и ще го освободи напълно от себе си! След това щеше да настъпи краят!
И изведнъж Бенджамин го видя! То се материализира като сянка над него, като огромен нощен прилеп със светещи червени очи, които го гледаха с презрително съчувствие!
Тогава чу гласа му! Това бе гласът на "ЛОЙД", гласът на "ВЪПЛЪЩЕНИЕТО НА САТАНАТА":
"ТИ ВЕЧЕ СИ СВЪРШЕН, НО АЗ ЩЕ НАМЕРЯ ДРУГО ТЯЛО И ЩЕ ПРОДЪЛЖА"!
В този миг дойде реалността, която сякаш го удари с твърдата сила на огромен камък! Той бе убил жестоко много невинни хора, съпругата си и децата си! "Въплъщението на сатаната" се бе вселило в него и бе използвало тялото му, за да върши своите злодеяния! И да го превърне в жесток убиец, който ще бъде мразен дори и след смъртта си!
Искаше да извика, за да потуши болката от тези спомени, но тялото му беше като парализирано! А навярно идващата смърт щеше да заглуши тази болка завинаги!
И така щеше да бъде най-добре!
... край...
© Донко Найденов All rights reserved.