„Някога питал ли се се какво те прави истински щастлив? Да бъдеш оценен, да получиш признание? Да сбъднеш мечта, да чуеш песен, филм да гледаш, да хапнеш нещо вкусно? Предизвикателства, адреналин, печеливша карта? Повишение, бонус или промоция? Не, не ме разбрахте! Става дума за това, кое те прави истински щастлив?“
Това си повтаряше Мѝа, докато се разхождаше в хладното есенно утро между малките мокри улички с чаша горещо кафе и кифличка, взети от любимата ѝ закусвалня зад ъгъла на църковната кула, разположена в центъра на площада. Беше прочела заглавието в едно списание, статия на някакъв писател-философ. Фотографията му ѝ беше привлякла вниманието и затова си го купи. Изглеждаше строг, но някак топъл. Имаше интелигентен вид на постоянно работещ човек, който изучава разнообразни теми с широк обхват и търси постоянно нови гледни точки, през които да мисли и разбира света. Точно преди да завие към пощата, за да изпрати картичка на сестра си, тя видя, че цветарят зареждаше нова почва и т ...