МартинРозев (Мартин Димитров)

Присъница 🇧🇬

Все още чувам шепота ти нощем,
в мига между заспиване и сън,
а когато сутрин се събудя,
унесен още аз усещам
ръцете ти – ...

МартинРозев

Поэзия » Любовная

2017-07-05T11:05:36+03:00 672 1

Отдаване 🇧🇬

Несъвършенствата придават красота
на иначе възвишената цялост,
усещането – път към вечността
през устните на сладката съблазън.
„Кой е любимият ми цвят?“ ...

МартинРозев

Поэзия

2017-02-16T22:07:14+02:00 628

Аромат за засищане 🇧🇬

Беше краят на юни, когато дните са най-дълги, но чувстваш, че минават най-бързо. Целият ми ден измина в досадно опаковане на багаж и последващото изтощително пътуване към дома. Въпреки това, искрено исках да се махна от мястото, където пребивавах, не заради самото място, а заради обстоятелствата. Пъ ...

МартинРозев

Проза » Рассказы

2017-01-11T23:25:07+02:00 802 2

Въпрос за мечта 🇧🇬

„Някога питал ли се се какво те прави истински щастлив? Да бъдеш оценен, да получиш признание? Да сбъднеш мечта, да чуеш песен, филм да гледаш, да хапнеш нещо вкусно? Предизвикателства, адреналин, печеливша карта? Повишение, бонус или промоция? Не, не ме разбрахте! Става дума за това, кое те прави и ...

МартинРозев

Проза

2016-12-23T22:03:59+02:00 797

Към изгрева 🇧🇬

Когато си отидеш без да кажеш нищо –
аз ще те обичам!
Когато думи не останат
и сълзите свършат –
животът продължава, ...

МартинРозев

Поэзия » Любовная

2016-12-15T19:47:57+02:00 1.1K 1 2

Опитвам се да те намеря 🇧🇬

Опитвам се да те намеря!
Мой съкровен блян –
желан,
неповторим…
В съзнанието – мним. ...

МартинРозев

Поэзия » Любовная

2016-12-06T00:40:50+02:00 846 1 1

Войник 🇧🇬

„Безсилен съм! Посърнах в мрак“ -
помисли си отчаяно войникът.
„Виновен и наивен съм – глупак!
Останах сам, изгубен в пущинака…“
„Криле да имах – щях да отлетя! ...

МартинРозев

Поэзия » Другая

2016-10-18T19:53:23+03:00 673 1 3

Дали 🇧🇬

Лятото отмина, а с него си отиде и тя. Както винаги останаха само спомените, някъде там на каменните стълби в парка, на хладния пясък рано сутрин, на счупената пейка под дървото и в песните, които слушахме. Времето остана топло и някак задушно. Потиснатото съзнание в хармония със сезона потъва между ...

МартинРозев

Проза » Рассказы

2016-10-13T20:48:36+03:00 519 1

Утро без теб 🇧🇬

Дъжд вали и пронизва хлад душата
сякаш болест,
в мен нахлува самотата и аз те търся сляпо,
отвъд мечтите си дори,
макар и друг да те държи, аз знам, че още си принадлежим! ...

МартинРозев

Поэзия » Любовная

2016-10-07T19:45:08+03:00 676 1

Булевард 🇧🇬

Дълбоко в съзнанието ми често се случва да вървя по един пуст булевард. Като онези от черно-белите снимки, които сме виждали в заведения, списания или другаде. Голям и широк, по който от време на време минават коли, а светофарите все мигат жълто. Отстрани са сивите панелни блокове, санирани в жълто, ...

МартинРозев

Проза » Рассказы

2016-10-06T18:47:55+03:00 547

Далече 🇧🇬

Далече, далече -
мечтата ми остана там.
Усмивката я няма вече
и гоня те, но пак съм сам…
Да тръгна се страхувам, ...

МартинРозев

Поэзия » Любовная

2016-10-05T21:31:17+03:00 627 1