kopele (Ирен Попова)
100 512
26 сент. 2008 г., 13:53

Въпроси без отговори 

  Проза
881 0 6
Есен е. Гледам как капките дъжд падат в локвите и рисуват кръгове... Големи, преплитащи се кръгове. Вали от толкова отдавна... Разноцветните листа се ронят около мен, чакащи срещата си със земята. Студено е, и мокро.
  Вървиш. Забързан си. Къде отиваш? Някой чака ли те? Кой си ти и към какво се стремиш? Обичаш ли есента? А звездите...? Каква е твоята история? Какво за теб е света? Обичаш ли да мечтаеш и за какво се бориш? Обичал ли си някога истински?!
   Говоря ти за онази изпепеляваща любов, която превзема съзнанието ти, превзема деня и нощта ти, всичко твое...
   Щастлив ли си?! Нещо измъчва ли те и какво е то? Понякога иска ли ти се просто да спреш и да поплачеш?! Или да зададеш безброй въпроси, дори да знаеш, че няма да получиш отговор...?
   Иска ми се да те попитам толкова много неща, но не мога. Обръщам погледа си само за миг, а теб вече те няма...

© Ирен Попова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • не, няма да ти отговори нито ти ще имаш сили и настроение да му ги зададеш. просто ще те прегърне и взаимността на това че и двамата нямате нужда от мисли и въпроси ще те стопли.
  • Въпроси, въпроси, ако на всичките отговора е да, човек не е живял напразно.
    А ти не тъжи, един ден някой ще изслуша всичките ти въпроси и ще ти отговори, а ти ще бъдеш щастлива от това.
  • на всичките ти въпроси отвръщам с "да". радвам се че минах от тук.
  • чувствено усещане...
    за тъга...за нещо недоизказано...неосъществено...отишло си...
    с обич, мила Ирен...чудесна си...
  • Дали и тази есен ще зададе същите въпроси? Хареса ми!
  • Хареса ми, Ирен!
Предложения
: ??:??