Есен е. Гледам как капките дъжд падат в локвите и рисуват кръгове... Големи, преплитащи се кръгове. Вали от толкова отдавна... Разноцветните листа се ронят около мен, чакащи срещата си със земята. Студено е, и мокро.
Вървиш. Забързан си. Къде отиваш? Някой чака ли те? Кой си ти и към какво се стремиш? Обичаш ли есента? А звездите...? Каква е твоята история? Какво за теб е света? Обичаш ли да мечтаеш и за какво се бориш? Обичал ли си някога истински?!
Говоря ти за онази изпепеляваща любов, която превзема съзнанието ти, превзема деня и нощта ти, всичко твое...
Щастлив ли си?! Нещо измъчва ли те и какво е то? Понякога иска ли ти се просто да спреш и да поплачеш?! Или да зададеш безброй въпроси, дори да знаеш, че няма да получиш отговор...?
Иска ми се да те попитам толкова много неща, но не мога. Обръщам погледа си само за миг, а теб вече те няма...