Върхът
Земята наоколо пустееше. Един равен песъчлив терен, осеян с малки шубраци тук и там, докъдето погледът ти стигаше. Имаше нещо заплашително сред това място. Сякаш всеки миг се очакваше нещо да се случи.
Той бавно се надигна от земята и объркано загледа пейзажа. Не помнеше как се е озовал тук. Главата ужасно го болеше. Още повече, че не си спомняше абсолютно нищо за себе си: къде живее, какво работи, има ли си семейство и така нататък. Единствените отчаяни спомен, избегнали в последния момент ноктите на забравата, бяха името и възрастта му. Знаеше, че се казва Андрю Велтра и че е на 36. Но останалото тънеше в гъста мъгла.
Реши да разгледа по-подробно терена и да види дали няма някой, който да му помогне. Едва сега осъзна, че въпреки огромната безводна пустош, никъде не се виждаше слънце. Небето беше изцяло сиво и някак мъртво. Да, мъртво беше изключително уместна дума, с която можеше да се опише всичко тук. Не се чувстваше дори лек повей на вятъра. Не беше топло, а по-скоро неприя ...