Яйцето
- Миришеш ми на село.
- На село бях.
- И как изкара?
- Наслаждавах се... Говорих си с патока, с двата петела, с пуйките...
- И те какво ти казаха?
- Че Бог ни връща на село, да се осъзнаем. Да видим колко е просто всичко. И вечно. Яйце, кокошка, пиле. Пак яйце. Не мислиш ли, че думите клочка, жътва, любов с тракториста са най-възвишените на земята.
- Кой ти ги каза?
- Една млада жена. На 27 години, Здравка се казва. Тъкмо се беше прибрала. Беше копала царевица. Разказа ми и за коня си. Но знаеш ли, тя нито веднъж не използва думата кон, а само конче. Дори когато то ги е обърнало с каруцата и без малко да ги затисне, тя пак казваше – кончето ни.
Той е легнал на едната си страна в леглото. Полутъмно е. Само от прозореца прозира онова любимо мое синьо. Пред очите ми - оная картина, в която Бог протяга ръка и всеки момент ще докосне човека и ще му... вдъхне живот. Продължавам.
- Нали съм ти разказвала, че селото замръква различно от града. Земята си прибира деня и топлината, част от светлината, звуците и траките, уханието. Точно преди да мръкне става тихо. Нереално тихо. И тогава се виждаш ти самият и си задаваш един куп въпроси. Понякога се обърквам къде точно е Бог. Май е на земята, знаеш ли?
- И какво друго прави? – вместо да отговори, ме пита той. Аз го гледам. Красотата е болезнена, някак си застинала... Стоях на двора, виждах всичко пред очите си, не осъзнавах. Филизите на лозниците се движеха, а нямаше вятър. Животните се прибираха без всякакъв крясък, вратичката на двора се отвори и затвори, без дори да скръцне. Пълен покой. Никакъв звук от никъде. Само движения и безумна красота... и онова божие докосване.
- И какво друго прави? – пак ме пита той.
- Веднъж танцувах... на разкошна румънска музика.
- С кого?
- С Росен. Той иска да стане тракторист.
- После?
- После се прибрахме. Звездите бяха безброй, много големи... до главите ни... От ония, специалните. И цветът им... невиждан.
- Аз си тръгвам.
- Знам.
Той млъква. Става. Онемяла го гледам. Неистово протягам двете си ръце. Знам, разбира се. Правителството ни е готово. Тройна коалиция. Той си тръгна, аз се върнах на село. Тиквите на Росен цъфтяха и големите им оранжеви цветове и плътните им огромни, плътно зелени листа, и цялата тая невероятно красива нива ми заприлича на космическо поле. И едва тогава се разплаках.
Стефка Галева
Гр.Сандански
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Стефка Галева Все права защищены
