Янка

  Янка циганката беше слаба и дребна на ръст, нямаше и трийсет и пет , а роди десето. Момченце казва че било. Дъртите кикимори от квартала я одумваха, като говореха, че ето на, хората проблеми имат, състояния трошат и пак не става, а тя ги нацвъкала едно след друго.

 Устите им бяха злобни, а погледите им пренебрежителни, сякаш не човек и майка виждаха, ами същество някакво уродливо. 

   Тя, Янка си обикаляше така с по две три циганета по казаните и ровеше с пръчка из тях. Децата и бяха хубави, живи и ако да не бяха дрипите и мръсотията по тях, не биха отстъпили по нищо на тези от махалата.

  Гледаше си ги тя и те като пиленца квачка я следваха и не просеха. Не ги продаваше като другите в Гърция. Живееше си с тях и мъжа и долу на линиите, в самоделка от ламарини и дървения.    Той, таткото слаб циганин, караше едно колело с привързана щайга на багажника, къде имаше метални боклуци по контейнерите ги обираше, а конкуренцията и там е голяма. Лятото бяха в района, зимата се връщаха в Сливен.

  Когато Бог дава душа на тялото, не я дели измежду хората и ако на един е дал дарбата за нещо, то и от циганската не е взел, ами е притурил. На Янка, инстинкта и казваше, коя душа е корава като камък и коя поддава като мека почва.

  Ще се усмихне, ще те погледне чаровно и ще каже:

- Здрасти, как си!?, а после ще те подхване - Дрехи да имаш, количка? Мазе някое, таван да почистим?

  Те тия нашите не са от вчера и някои ще я нахокат, други на глухи ще се правят и като вятър ще я подминат, забучили внимание в егоизма си и проблематиката на делника, но има и такива дето ще дадат, къде от добро сърце, къде за да се види на оня свят.

   Старите по пейките на калкана я гледаха и се чудеха на туй нещо, що е живота. Някои ще рекат, че помощи взимала и не работела и тия деца на държавата лежат и все разбойници ще станат, щото е прието схващането, че циганите крадат и са нахални. 

- Друга е обаче истината! - ще рече бат Цецо, там от ония на упейките на калкана. - Застаря населението! От гевезелък и деца спряха да правят. На изчезване сме и тези ще ни наследят. Пък ако тези не са, ще потънем до шията във фекалии, щото ръката ни отвикна от лопатата и мазола и всеки на войвода се прави.

06.04.2023