7.04.2023 г., 6:25

Янка

802 0 0
2 мин за четене

  Янка циганката беше слаба и дребна на ръст, нямаше и трийсет и пет , а роди десето. Момченце казва че било. Дъртите кикимори от квартала я одумваха, като говореха, че ето на, хората проблеми имат, състояния трошат и пак не става, а тя ги нацвъкала едно след друго.

 Устите им бяха злобни, а погледите им пренебрежителни, сякаш не човек и майка виждаха, ами същество някакво уродливо. 

   Тя, Янка си обикаляше така с по две три циганета по казаните и ровеше с пръчка из тях. Децата и бяха хубави, живи и ако да не бяха дрипите и мръсотията по тях, не биха отстъпили по нищо на тези от махалата.

  Гледаше си ги тя и те като пиленца квачка я следваха и не просеха. Не ги продаваше като другите в Гърция. Живееше си с тях и мъжа и долу на линиите, в самоделка от ламарини и дървения.    Той, таткото слаб циганин, караше едно колело с привързана щайга на багажника, къде имаше метални боклуци по контейнерите ги обираше, а конкуренцията и там е голяма. Лятото бяха в района, зимата се връщаха в Сливен.

  Когато Бог дава душа на тялото, не я дели измежду хората и ако на един е дал дарбата за нещо, то и от циганската не е взел, ами е притурил. На Янка, инстинкта и казваше, коя душа е корава като камък и коя поддава като мека почва.

  Ще се усмихне, ще те погледне чаровно и ще каже:

- Здрасти, как си!?, а после ще те подхване - Дрехи да имаш, количка? Мазе някое, таван да почистим?

  Те тия нашите не са от вчера и някои ще я нахокат, други на глухи ще се правят и като вятър ще я подминат, забучили внимание в егоизма си и проблематиката на делника, но има и такива дето ще дадат, къде от добро сърце, къде за да се види на оня свят.

   Старите по пейките на калкана я гледаха и се чудеха на туй нещо, що е живота. Някои ще рекат, че помощи взимала и не работела и тия деца на държавата лежат и все разбойници ще станат, щото е прието схващането, че циганите крадат и са нахални. 

- Друга е обаче истината! - ще рече бат Цецо, там от ония на упейките на калкана. - Застаря населението! От гевезелък и деца спряха да правят. На изчезване сме и тези ще ни наследят. Пък ако тези не са, ще потънем до шията във фекалии, щото ръката ни отвикна от лопатата и мазола и всеки на войвода се прави.

 

06.04.2023

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Димитър Георгиев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Греховете на Фатима

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...

Гастрит на нервна почва

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...

Щастие

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...

За хората и крушите

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

Трите прошки

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса)

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...