Янка циганката беше слаба и дребна на ръст, нямаше и трийсет и пет , а роди десето. Момченце казва че било. Дъртите кикимори от квартала я одумваха, като говореха, че ето на, хората проблеми имат, състояния трошат и пак не става, а тя ги нацвъкала едно след друго.
Устите им бяха злобни, а погледите им пренебрежителни, сякаш не човек и майка виждаха, ами същество някакво уродливо.
Тя, Янка си обикаляше така с по две три циганета по казаните и ровеше с пръчка из тях. Децата и бяха хубави, живи и ако да не бяха дрипите и мръсотията по тях, не биха отстъпили по нищо на тези от махалата.
Гледаше си ги тя и те като пиленца квачка я следваха и не просеха. Не ги продаваше като другите в Гърция. Живееше си с тях и мъжа и долу на линиите, в самоделка от ламарини и дървения. Той, таткото слаб циганин, караше едно колело с привързана щайга на багажника, къде имаше метални боклуци по контейнерите ги обираше, а конкуренцията и там е голяма. Лятото бяха в района, зимата се връщаха в Сливен.
Когато Бо ...