За Бобе и приятеля му

  Бобе си пееше. Откъм гърба му се чу един стол. Столът прелетя от вдигнатите ръце на кучето с вид на човек, безшумно се изтъркаля по въздуха и се разби на хиляди кристали в гърба на Бобе. Кръвта в ръцете на кучето се смъкна надолу и се добави към кръвта, с която беше пълно тялото му, в нейната по-горна и течна част, докато гъстата маса от магменоподобна кръв взе да се отлепя и да се отделя на буци надолу, към кухите му крака.

  Кучето имаше вид на човек. То беше вдигнало стола от мястото му на пода и го беше разположило високо над главата си, за да може да се прицели по-добре.

  Кучето насочи мислите, а после и действията си, към стола.

  Столът беше в съвършен покой.

  Ръцете на кучето висяха нагоре като гумени, безкръвни. Столът приличаше на човек, който се е разбил на хиляди многоцветни кристали. Над гърба на Бобе във въздуха се мятаха кристали. Въздухът приличаше на стълпотворение на светулки.

   - Кога най-после ще си ходим - прошушна кучето, докато сервираше чай от мащерка в поднос от слонова кост.

   - Нещо ми става - каза Бобе.

    Кучето го прегърна внимателно, сложи чая обратно в мащерката в саксия на перваза на прозореца и намести слоновата кост по бивните на слона, който пасеше наблизо.

   - Хайде да се чукаме в тоалетната на влака - помоли кучето и извади пениса си. - Искам да докосна всяка твоя част - продължи оглупялото от желание куче.

    След като си прекараха добре, те донесоха един телевизор на мокрия пясък и почнаха да го пълнят с морска сол. Кучето все гледаше Бобе в очите, докато пресяваха морската сол и пълнеха с нея кутията на телевизора. Гледаше го, сякаш гледаше комар. Не искаше да изпусне нито едно негово движение, но всяко следващо движение го изпълваше с раздразнение и ненавист. Накрая го замери с едно водорасло.

   - Пълен съм с негативна оранжева светлина - каза кучето. - Намачкай ме малко.

  То легна на пясъка и Бобе му направи масаж, като се разходи по гърба му.

  - Знаеш ли, че съм кървище - спокойно каза кучето и седна на пясъка. - Аз съм като филм, пълен с кръв. Можеш да провериш, ако не ми вярваш.

   Бобе замислено се взря в морската шир.

  - Нещо ми става - каза той.

  Кучето потърси чай и домати, но не намери на плажа. Вместо това донесе на Бобе сладолед.

   - Искам да ти забия този сладолед в гъза - каза кучето и му го подаде.

   - Та ти кървиш - каза Бобе, след като изблиза сладоледа, гледайки тъпо морската шир.

  - Драскотина - кучето се усмихна, показвайки зъбите си. - Имам още много кръв - каза то. - Не можеш да знаеш, но имам кръв дори в излишък. Искаш ли да провериш? Мога да те замерям с кръв и пак ще ми стигне. Знам го от опит. Много е добре, че не ти го казвам ей-така; аз ти казвам нещо, което е наистина сигурно. Изпий ми кръвта. Изпий ми цялата кръв.

  - Добре - Бобе се наведе към врата на кучето. Около врата имаше увит труп на чайка. Сякаш кучето нарочно беше увило труп на чайка около врата си. Бобе отстрани трупа с лявата си ръка, а с дясната бръкна в устата на кучето. След като порови, намери малък джобен часовник.

 -  Подакър - изхриптя кучето и се усмихна широко. То замисляше да уцели приятеля си с един тежък стол - Подакър за теб, скъпи Бобе.

Следва продължение