За Бобе и приятеля му
The work is not suitable for people under 18 years of age.
Бобе си пееше. Откъм гърба му се чу един стол. Столът прелетя от вдигнатите ръце на кучето с вид на човек, безшумно се изтъркаля по въздуха и се разби на хиляди кристали в гърба на Бобе. Кръвта в ръцете на кучето се смъкна надолу и се добави към кръвта, с която беше пълно тялото му, в нейната по-горна и течна част, докато гъстата маса от магменоподобна кръв взе да се отлепя и да се отделя на буци надолу, към кухите му крака.
Кучето имаше вид на човек. То беше вдигнало стола от мястото му на пода и го беше разположило високо над главата си, за да може да се прицели по-добре.
Кучето насочи мислите, а после и действията си, към стола.
Столът беше в съвършен покой.
Ръцете на кучето висяха нагоре като гумени, безкръвни. Столът приличаше на човек, който се е разбил на хиляди многоцветни кристали. Над гърба на Бобе във въздуха се мятаха кристали. Въздухът приличаше на стълпотворение на светулки.
- Кога най-после ще си ходим - прошушна кучето, докато сервираше чай от мащерка в поднос от слонова кост.
- Нещо ми става - каза Бобе.
Кучето го прегърна внимателно, сложи чая обратно в мащерката в саксия на перваза на прозореца и намести слоновата кост по бивните на слона, който пасеше наблизо.
- Хайде да се чукаме в тоалетната на влака - помоли кучето и извади пениса си. - Искам да докосна всяка твоя част - продължи оглупялото от желание куче.
След като си прекараха добре, те донесоха един телевизор на мокрия пясък и почнаха да го пълнят с морска сол. Кучето все гледаше Бобе в очите, докато пресяваха морската сол и пълнеха с нея кутията на телевизора. Гледаше го, сякаш гледаше комар. Не искаше да изпусне нито едно негово движение, но всяко следващо движение го изпълваше с раздразнение и ненавист. Накрая го замери с едно водорасло.
- Пълен съм с негативна оранжева светлина - каза кучето. - Намачкай ме малко.
То легна на пясъка и Бобе му направи масаж, като се разходи по гърба му.
- Знаеш ли, че съм кървище - спокойно каза кучето и седна на пясъка. - Аз съм като филм, пълен с кръв. Можеш да провериш, ако не ми вярваш.
Бобе замислено се взря в морската шир.
- Нещо ми става - каза той.
Кучето потърси чай и домати, но не намери на плажа. Вместо това донесе на Бобе сладолед.
- Искам да ти забия този сладолед в гъза - каза кучето и му го подаде.
- Та ти кървиш - каза Бобе, след като изблиза сладоледа, гледайки тъпо морската шир.
- Драскотина - кучето се усмихна, показвайки зъбите си. - Имам още много кръв - каза то. - Не можеш да знаеш, но имам кръв дори в излишък. Искаш ли да провериш? Мога да те замерям с кръв и пак ще ми стигне. Знам го от опит. Много е добре, че не ти го казвам ей-така; аз ти казвам нещо, което е наистина сигурно. Изпий ми кръвта. Изпий ми цялата кръв.
- Добре - Бобе се наведе към врата на кучето. Около врата имаше увит труп на чайка. Сякаш кучето нарочно беше увило труп на чайка около врата си. Бобе отстрани трупа с лявата си ръка, а с дясната бръкна в устата на кучето. След като порови, намери малък джобен часовник.
- Подакър - изхриптя кучето и се усмихна широко. То замисляше да уцели приятеля си с един тежък стол - Подакър за теб, скъпи Бобе.
Следва продължение
© Ромин Вивиев All rights reserved.