За брака, папагалите и пурите
Седяхме с другаря Аврамов (викахме му така, защото навремето баща му бе член на ЦК) на маса, огъваща се от мезета и пиене. Бяхме разхвърляли по чиниите парчета луканка, филе, пастърма и суджук. Дебело нарязани, та като ги хапнеш -да ги усетиш, а не като тия ресторантските, тънки като вестник и, като го сложиш в устата, се чудиш "а бе, аз взех ли си нещо или така ми се е сторило". От масата примамливо ни намигаше студена и леко запотена бутилка узо. Животът беше прекрасен като реклама на „Вирджиния сикрет”. Само едно малко петънце замърсяваше досадно хоризонта на безвремието – Пепи щеше да се жени.
- Не, аз отказвам да разбера това нещо! – каза другарят Аврамов и отпи дълга глътка от узото, която би изправила косата на някой грък, но той само премлясна доволно и взе дебело парче суджук.
- Кое, другарю Аврамов? – запитах уточняващо и също сложих парче луканка в устата. Отпих от узото и усетих приятния му хлад да гъделичка небцето ми като закачлива девойка.
- ...