За бракa, папагалите и пурите

За  брака,  папагалите и пурите

         Седяхме с другаря Аврамов (викахме му така, защото навремето баща му бе член на ЦК) на маса, огъваща се от мезета и пиене. Бяхме разхвърляли по чиниите парчета луканка, филе, пастърма и суджук. Дебело нарязани, та като ги хапнеш -да ги усетиш, а не като тия ресторантските, тънки като вестник и, като го сложиш в устата, се чудиш "а бе, аз взех ли си нещо или така ми се е сторило". От масата примамливо ни намигаше студена и леко запотена бутилка узо. Животът беше прекрасен като реклама на „Вирджиния сикрет”. Само едно малко петънце замърсяваше досадно хоризонта на безвремието – Пепи щеше да се жени.

- Не, аз отказвам да разбера това нещо! – каза другарят Аврамов и отпи дълга глътка от узото, която би изправила косата на някой грък, но той само премлясна доволно и взе дебело парче суджук.

- Кое, другарю Аврамов? – запитах уточняващо и също сложих парче луканка в устата. Отпих от узото и усетих приятния  му хлад  да гъделичка небцето ми като закачлива девойка.

- Как кое бе, Грег?  Тъпотиите на Пепи. Ще ми се жени той на дърти години. За к'во изтрая до 40 бе, ахмак? Да те забърше накрая н'еква адвокатка. А кажи ми, това нормално ли е?

- Абсолютно не! – отвърнах твърдо. – Но да не забравяме, че човекът влезе току-що във втория си пубертет, така че е обяснимо.

- Бахти пубертета, бахти и чудото. И аз съм го карал, ама тогава гонех жените  като циганче - петолевка.

- Любов бе, другарю Аврамов. Любов. Ти не ги разбираш тези работи.

- Вярно. Далечни са ми, ама що пък баш на адвокатка  се натресе? От тая нема да можеш да вземеш думата. Като почне да ти пледира вечер в леглото, пиши я бегала целата нощ. Пък и брачен договор ще вземе да ти спретне с подводни камъни в него, та после да си останеш гол като сокол. Отиде наш Пепи. Да знаеш.

         Аврамов отпи нова солидна глътка узо. Взе поредното дебело парче суджук и въздъхна тежко като миньор след десетчасова смяна.

- Адвокатка да си вземеш за жена, е все едно да отвориш кошарата и да кажеш „ела, вълчо, изяж ме”. – продължи той по темата, която го тормозеше болезнено като зъбобол.  - Като се сетя, че едвам се отървах от моята, а тя беше само фотографка.

- Фотографките – вмъкнах аз, – също са кофти за жени. Винаги могат да те щракнат някъде изневиделица, докато си се отдал на приятни за душата дейности и иди после обяснявай, че просто случайно е станало всичко. Ти си се спънал и си паднал върху девойката до теб.  Тя пък се оказала отзивчива и решила да те успокои.

- А бе, с моята нямаше такава опасност. Тази като влезеше в казино и забравяше да излезе, камо ли да те фотографира. Що пари ми потроши! Мани, да не се сещам, че тогава ми се отваря голяма глътка и не може да ме спреш и с полицейска палка. А твоята к'во бачкаше бе, Грег, че съм забравил.

- Журналистка. – отвърнах и надигнах чашата с узо. – Трябва да ти кажа, другарю Аврамов, че журналистките са много подходящи за брак. По цял ден ги няма, па и вечер се прибират към  десет-единадесет, като отразяват някакво събитие. Аз през това време вече съм хапнал и пийнал с приятели  и я почвам от вратата „Айде бе, душко, къде скиташ? Откога те чакам?”, а съм се прибрал преди десет минути. Тя почваше веднага виновно да ми обяснява как чакала някакъв за интервю, пък той закъснял, такива работи, а аз вътрешно крещях от кеф. Тези моменти ми бяха най–любими от брака. И сега си спомням с едно такова, приятно чувство за тях.  Хубаво ми става.  

- Добре де, що се раздели с нея?

- Щото беше ненормална бе. Виках си „ега ти жената си намерих”. Кеф. Няма я постоянно в къщи, аз играя ролята на домошар по–добре и от носител на Оскар, а тя да се окаже ненормална, брат. Ей за това ме е най–яд.  Иначе щях да си карам така до дълбока старост с нея. Можехме и до златна сватба да го докараме.

-  И к'во ù беше толкова ненормалното?

- Имаше си един говорещ папагал и постоянно си лафеше с него. Това не ми пречеше много, даже си беше идеално, 'щото не ми дуднеше на главата, но това, че го държеше в спалнята, преля чашата. Като правехме секс, папагалът почваше да вика „Грег е левак, Грег е левак” и то с един гаден подигравателен глас. Направо блокирах, пич. К'ъв секс, к'ви пет лева?  Имах чувството, че съм пред публика.   И понеже при тези крясъци на феновете не можех да свърша, моята докарваше по няколко оргазъма и после викаше, че съм бил страхотен любовник. Винаги ме изкарваше по няколко пъти на бис. Добре поне, че след това бързо заспиваше, та аз отивах в кухнята, сипвах си една водка, палех цигара и точех ножа за папагала. Мъка, ти казвам. Мъка. С една дума, сексуалният ми живот  можеше да послужи за основа на „Как се каляваше стоманата”. Само дето Островски не ми е бил съвременник.

- Ебати!  Голяма трагедия! – констатира Аврамов и надигна чашата със замах на професионален боксьор.

И аз надигнах моята. Не знам защо, но като се сетя за брака си, винаги посягам към най–близката чаша.  Запалих цигара и въздъхнах като човек, който е преживял няколко войни, но все още гледа живота с ококорен поглед.

 - Ще трябва да вадя от кубинските пури. – констатира Аврамов. – Тук си требе малко екзотика, че заприличахме на „Искрено и лично”. Само дето оная шашавелка я няма.

         Стана бавно, като натежал от годините пенсионер. Отвори хладилника и извади две пури.  Запали едната, а другата я остави пред мен.

- Дръпни и ти една после, че, като те гледам, имаш сериозна нужда от нещо по–така.

         Надигна пак чашата и я изпразни амбициозно като жена кредитна карта. Взе две парчета филе и ги хапна с добре премерен жест.

- Добре де, Грег, 'що не му тегли ножа на тоя папагал? – каза Аврамов.

- Да не мислиш, че не съм го обмислял. Обаче си викам, ако аз му тегля ножа, каква е гаранцията, че докато спя, жената няма да ми вземе мярката на мен, а? Не забравяй, че беше луда по папагала.

- Мамка му! Прав си. За това не бях се замислял.  Ще излезе, че това, бракът, е като плаващи пясъци. Не знаеш кога ще затънеш и, ако няма клонче наблизо, направо си си потънал като оловен войник.

- Бракът, другарю Аврамов, е като Бермудския триъгълник. В него изчезва всичко, но не винаги.  Има оцелели, които са го минали без никакви проблеми.

- Ние обаче не сме от тях.

- Но пък трупаме ценен опит.

         Замълчахме, за да осмислим казаното. Аз запалих пурата, мислейки си за онази 14 годишна кубинка, която я е свивала на бедрото си. Стана ми готино. Някой в този свят беше направил нещо за мен.