- Обичам пролетта. Виж белите ми цветчета. Каква премяна само имам, нали? - нареждаше малко сливово дърво. Но на цветята завиждам. Цъфтят, радват хората, които минават край тях... О, а ние само през пролетта цъфтим. Пак ми стана тъжно. Пак заплаках. Виж, цветчетата ми летят към земята. Като гледам теб и ти си с красиви розови цветчета. Не ти ли е тъжно? Кажи де!

- Не. Не ми е тъжно. Послушай сега мен - стария бадем. Не рони напразно цветчетата си. Те са бъдещи плодове. Ние, плодните дървета, трябва да ги опазваме, за да има плодове. А ти, какво? Радваш се на цветята. Завиждаш им. За своите цветчета тъжиш, а ги рониш по всяко време. Защо? Прекрасна е пролетта, но и другите сезони са важни. Поне за нас плодните дръвчета е така. Когато плодовете ни узреят, хората се наслаждават на тях. Ние им носим бодрост и здраве. Затова трябва да пазим цветчетата си. За да има плодове. Разбра ли?