Сънувам те, усмихнат, а аз сгушена в топлата ти прегръдка.
Пробуждам се, усмихната, а ти спиш тихичко до мен.
Измъквам се от топлотата, отивайки да и придам аромат, ала става ми студено и връщам се веднага.
Сгушвам се отново и усещам аромат, ухае ми на обич.
Усмихнах се отново.
Каква ирония само, аз тръгнах да предавам аромат на топлотата, а тя, тя вече ухаела на теб!
© Пламена Христова Все права защищены