2.09.2015 г., 21:59 ч.

За добро утро 

  Проза » Други
552 0 0

Сънувам те, усмихнат, а аз сгушена в топлата ти прегръдка.

Пробуждам се, усмихната, а ти спиш тихичко до мен.

Измъквам се от топлотата, отивайки да и придам аромат, ала става ми студено и връщам се веднага.

Сгушвам се отново и усещам аромат, ухае ми на обич.

Усмихнах се отново.

Каква ирония само, аз тръгнах да предавам аромат на топлотата, а тя, тя вече ухаела на теб!

© Пламена Христова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??