Някога бях гъсеница. Бях толкова зелена, с дълги крака и малки бляскави косми по цялото ми тяло. Имах късмета да бъда красива. Но всеки ден бях толкова различно зелена, че се сливах с растенията и никой не виждаше моята красота. Това беше отвътре. Отвън имах всички цветове на живота. Всички забелязваха тези краски и най-забавното нещо беше, че всички се страхуваха от мен.
Бях по-скоро като черна змия - красива, но страшна... А когато ни е страх, правим безсмислени опити да изглеждаме смели и самоуверени. И тъй като аз бях също и мъдра гъсеница, знаех това и наблюдавах с удоволствие действията около мен.
Чух един милион комплименти за красотата на моята обвивка, за дълбочина на моите малки очи, за очарованието на моята гъсенична усмивка. И всеки път, когато бях готова да повярвам, че съм наистина това, стигах до тест въпросът - "Какъв цвят съм аз?" О, и след това чувах най-уникалните отговори: "Ти си златна гъсеница" , "Имаш магичен цвят!", "Ти си всички цветове и всички цветове са теб! ...