"Хубавите ябълки свинете ги ядат" - за пореден път тази мисъл се прокрадваше в съзнанието й. Разсърди се на себе си, беше си обещала повече да не се самонаранява. Поне не и тази вечер. Полупразната чаша я накара да се замисли за празния си живот. А малкото останало вино, сякаш олицетворяваше надеждата, която все още не беше угаснала.
"Трябва да е от виното" - каза си, като че ли за оправдание. Но мисълта за нейната хубава ябълка не я напускаше. Защо мисли за това, скара се на себе си за хиляден път. Да, тя си е виновна, сама избра да заеме ролята на "любовницата". А той, та той е мъж... Мъжката сила, смелост, самоувереност - само митове... една голяма заблуда. И едно невероятно удобно оправдание - семейството. Най-святото нещо, което всъщност той потъпква всеки път, когато я вземе в прегръдките си. Въпреки това, то остава една константа, която никога няма да напусне живота му.
Не го обвиняваше, виновна беше единствено тя, заблудена от любовта си. Сама избра да бъде такава. Сама му каза ...