И така, книгата “Озарението на любовното съпреживяване” е готова. Остава да напиша заключителните думи и изведнъж те изникнаха като най-важни, защото имат предназначението да кажат всичко онова, което не съм успял да кажа в самото изложение. А чрез публикуването на това Заключение става възможно предварително да обсъдя книгата с нейни потенциални притежатели без да е четена, което пък е и съвсем излишно. Ще ви разкажа. Сам реших да проверя какво съм написал и както никога досега, се поставих в ролята на случаен читател.За целта съвсем непредпазливо се зачетох в написаното и се изумих от откритието си, че аз съм написал книга, която не е за четене. Но какво пък, казах си, в собствена защита, всеки се стреми да напише нещо изключително, прави поклони пред бъдещите си читатели, реди невзрачни думи в знак на своята велика скромност и веднага бърза да открои заслугите си пред човечеството с написания текст. А аз? Аз се убедих в това, което хората така упорито и загрижено ми казваха през последните години – че не мога да пиша. Тук бих могъл да посоча богат илюстративен материал, но съм сигурен, че публиката ще ми повярва, след като толкова откровено си признавам. Но защо пък сред цялото море от книжнина да няма и една книга, която да не е за четене? За сметка на това пък тя е толкова обемиста, че всеки би се гордял да я постави до други обемисти книги – да кажем до Библията или до Шекспир…При това, тази моя книга, както и всички останали, които вече съм написал, ще се разпространява безплатно, но всеки получил я, много ясно, този път, ще разбере, че в днешно време безплатното не означава, че е без пари. Да! Ето, това е най-важното! Помислете сами! Издръжката на няколко сайта, частна Фондация, собствено списание, българите в неравностойно положение, а освен това и цялото притихнало в очакване човечество – всичко това чака на моите ръце. Нямаше как да не се захвана да напиша тази книга. А и тази Павлина?! Взе, че ми каза:”Валери, защо не издадеш един роман?” Представяте ли си какво предизвикателство? И ето романът е готов! Какъв роман ли? Екзистенциален! Какво, не разбирате? Добре, това вече ви го казах – книгата не е за четене, а щом не е за четене, какво има да се напъвате да разбирате. За какво ли ще ви е тогава такава книга? За да си я имате. За всеки случай. “Книгата не е за четене!”- такъв е първият рекламен плакат, който ми предложиха моите рекламни агенти и за който съм дал маса пари. А на гърба на този плакат е изписана другата реклама, която вече ви казах:”Книгата се разпространява безплатно, но не е без пари”. Който може нека се сеща, но във всеки случай загадката е пълна.

Вярно, книгата не е за четене, но за сметка на това пък е за гледане – то не щеш ли снимки, то не щеш ли картини, то не щеш ли корици и какви ли не художествени решения, станали възможни , благодарение на моя съавтор – Росица, но и на един от главните им изпълнители – Ивомир, както и на другите съучастници при направата на това съоръжение, във вид на книга.

Но чакайте! Налага се да ви разкажа една сърцераздирателна история, свързана с моята незаинтересованост към книгата. Става въпрос за нейните герои – Мойсей и Лъки. Точно днес, точно със завършването на книгата и Лъки заяви, че е изпаднала в дълбоко безразличие към Мойсей. Хайде, вие ми кажете какво означава това? Как може роман да бъде завършен при такава ситуация? Не може! Тогава? Бях принуден да отбележа, че това е том 1, а публиката да си мисли каквото иска, ако въобще е в състояние да мисли над книга, която не е за четене…А Мойсей, като литературен герой, е носител на философията на днешното време. Разбрахте ли сега защо книгата не е за четене? Който чуе “философия” и косите му настръхват, хвърля всичко и бяга, колкото силите му държат. Вижте Карлос Кастанеда! Обяви, че ще покаже философията на индианското племе толтеки, но сам той показа ли се пред публиката? А?! Никой не го е виждал, но той съвсем добросъвестно предупреждава евентуалните си читатели да не му вярват и те – читателите, какво направиха? Издигнаха му философията като водеща, още повече, че това е философия на Не-правенето. Колко примамливо? Щом нищо няма да се прави, защо да не се приеме като водещ мироглед. Досега все правехме нещо, все се устремявахме в бъдещето, а сега – пълен покой. Е, аз обещавам друго – да правим любов и показвам как се прави, но хората си мислят, че това си го могат по рождение и не ми обръщат внимание, а нека да си припомним, че още библейският Мойсей – моят прадядо, е описал в своето петокнижие пътя на святостта. Описал – добре! Но днес човечеството създаде нови възможности, при които отделният индивид застава като субект на глобалното развитие, но не като глобализация, а като интеграция на общностите. Не се задълбочавайте в това, което ви казвам, а само запомнете, че е вълнуващо. Защо ли? За да не кажете после, че не ви е ясно какво значи “екзистенция” и защо не го казвам по просто като “преживяване”, а го извъртам така сложно?! След като се убедих, че и вие няма да обърнете внимание на книгата, недейте да се заблуждавате, че мераците ми да ви взема парите са намалели. Точно обратното и затова ще ви кажа какво съм наблъскал в тези стотици и хиляди страници. Но преди да ви кажа, ще ви попитам – да сте срещали книга, в която, предимно чрез средствата на поезията, последователно се изследва преживяването на равнището на неговата огнена степен, която е описана в индийската литература? Не сте? Значи признавате, че това четиво е нещо ново за вас?! Добре! Това признание ми стига. Тук ще ви пошушна, че имам няколко читатели, които се възхищават на написаното от мен, но вие не се впечатлявайто много, защото това са все млади хора, които, както знаете, не са много укрепнали и е напълно възможно и да са се заблудили. А един сред тях знае, че тази книга има за цел да представи прагматичното напарвление в литературата, разбиращо прагматизма като хуманен екзистенциализъм.

Тайната на този екзистенциален роман е наблъскана в патоса на поетичното внушение, така че никой да не може да проникне в нея. Книгата е писана в продължение на осем години, две от които са свързани и с участието ми в литературни сайтове. Всеки текст в нея е носител на съответното преживяване, свързано с конкретна исотрия или събитие. Но тук обединяващото звето е именно преживяването на споделената любов и то формира сюжетната линия като път на святостта. И героите са тайна, така че текстът става съвсем непроницаем и затова спокойно можете да си съхранявате книгата. Само едно предварително трябва да се разберем - който направи съответните пожертвувания, да не се надява те да му бъдат върнати обратно. Предупредени сте!