Бабата въздъхна. Знаеше, че краят е близо, усещаше го. Чудеше се, какво ще прави с верния си приятел Хъмфри. Той, сякаш почувствал тревогата ù, се сгуши в леглото до нея. По телевиязията имаше детски концерт с Коледни песнички. Баба Василка се унесе и заспа.
Линейката забоксува в преспите. След няколкоминутни усилия на шофьора и трима яки мъжаги, тя потегли. На мястото ù остана само Хъмфри. Съседите го познаваха, повикаха го, но той не мръдна. Опитаха се да го примамят с храна, но и това не даде резултат. Там кучето за последно бе видяло стопанката си. И чакаше тя да се върне.
Синът на баба Василка живееше в чужбина. Беше много зает човек, успя да се върне само за два-три дни - за погребението, и отново трябваше да се прибере. Влезе в апартамента, където бе прекарал детството си, поразрови се тук-там и се разплака. Стана и видя през прозореца кучето. Замисли се – колко от хората, които наричаше свои приятели, биха останали да го чакат? Независимо за колко време ще отсъства.
Мъжът прист ...