troia (Катя Иванова)
131 3931
1 мая 2019 г., 09:38

За мечтите 

  Проза » Рассказы
817 6 15
3 мин за четене

 

 

 -  Виж я, пак е застанала пред витрината ни. И какво толкова гледа?! – промърмори едната продавачка. Беше изрусена, висока и кокалеста. Имаше тънки устни и малки очи, които й придаваха високомерен вид.

 

 -  Как какво ? Само  чантата. Оная обшитата с пайети. Нали знаеш някои си падат по лъскавото. – отговори до нея колежката. Беше леко закръглена брюнетка, с къдрави коси и големи черни очи. Нейна пълна противоположност.

 

 -  Все си мисля, че иска нещо да открадне...  – прошепна,  присвивайки  малките си очички.

 

 -  Съмнявам се. Ти беше в болнични и не знаеш. Идва всеки ден, не влиза в магазина, а само гледа отвън. Като черно, изоставено кученце е. – започна да обяснява брюнетката.

 

 -  Нима я съжаляваш?!  – изгледа я учудена.

 

 -  Не говори така. Сега са празници. Бог казва, че трябва да сме добри и да помагаме на бедните, бездомните, затворниците... – и смутено оправи една непокорна тъмна къдрица.

 

 -  Ами помогни й тогава. Например...защо не й подариш чантата? Ето ще сбъднеш една  мечта. – присви устни русата.

 

 - Това ще направя. Ти, какво? Мислиш, че не мога ли. Къде не съм дала петдесет лева?!

Докато продавачките си шушукаха младата жена замина бързо и безшумно както се беше появила. На другия ден пак цъфна  с вперен жаден поглед в дамската чанта. Не помръдваше. За нейна изненада вратата на излъскания магазин се отвори и от там излезе  леко закръглена магазинерка. В ръцете си държеше същата жълта чанта на пайети и много джобове.

 

  -  Ето, вземи я. Подарявам ти я.  Бъди здрава и щастлива. Христос Воскресе!

 

  -  Благодаря, како! Много си добра. Дано Бог те дари с много деца и добър съпруг!  -  започна да нарежда. Засмя се, разкривайки невероятно бели зъби. На тъмното й лице стояха като холивудска усмивка.

 

  - Благодаря ти. Хайде, върви си. – промърмори леко смутена продавачката.  Тя си имаше семейство, но не искаше да се впуска в разговор и да се обяснява.

 

Изминаха няколко месеца. Случайно  я засече на улицата. По- точно седеше на тротоара, облечена със стари дрехи, просеща с жален поглед. До нея стоеше леко замърсена жълта чанта на пайети с надпис „Подава се”.

 

  -  Ти?!  Как можа?! Защо продаваш чантата, която ти подарих? Нали ти беше мечта?

 

  -  Мечтите не стават за ядене, како. Трябват ми пари. Сега съм си харесала едно кожено яке от вашия магазин...

 

Тя я заряза и продължи по пътя си ядосана. Нямаше смисъл да се разправя. Вече не се чувстваше доволна от доброто, което беше направила. Чувстваше се пълна глупачка.

 

© Катя Иванова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Здравей, Тане! Има хора, които не разбират от добро и не го заслужават. Все пак не трябва да се отчайваме. Благодаря ти. Поздрави и на теб!
  • Харесах разказа, Катя, понякога стават и такива неща, случки от живота, добрината е направена, но не е повторена, обяснимо защо. Поздрави!
  • Блу, ами това си е почти държавна политика. Някои трябва почти целият си живот да са длъжници на други.
    Лиа, наложи се да правя корекции, за да бъде публикуван. Оказа се, че нещата могат да бъдат казани и с други думи. Знам, че разказът ми е кратък, но не ме бива по дългото писане. А темата за доброто е вечна както и темата за злото. Всеки постъпва според собствения си морал и разбирания. Благодаря ти! Приятна вечер, Лиа!
    Кети, радвам се, че ти е харесало разказчето. Важното е доброто да го има и никога да не изчезне независимо от всичко.Благодаря ти!
    Аластор, ами време беше. Непременно ще ти направя "проверка". Малко се съмнявам, че има по-голям чешит от дядо Георги.
  • Здравей, Кати! Щом нареждаш да пиша - изпълнявам веднага. И понеже стана въпрос за "градивната критика" - следващата история е за "градивната" критика.
    Главния герой е такъв чешит, че заслужава цяла поредица от разкази
    като твоята за "дядо Георги", но да видим дали ще я харесат.
    Историята е съвсем истинска и дори името не съм променил.
  • Разказът е прекрасен, има над какво да се мисли! Доброто си остава добро, независимо от случващото се нататък. Това трябва да се помни!
  • Кате, не знам защо триете...Да, поправките и промените са хубаво нещо, но...Ти все пак обичаш късите разкази и си им майсторка. Доброто си е добро - правиш го и го забравяш, хвърляш го зад гърба си. И да, мечтите не се ядат, но пък пълнят с храна душата и разнежват сърцето... Добре си обрисувала героините - всяка противоположност на друга. Светът е разнолик, вижданията са много. За доброто как трябва да се прави, не знам...То просто трябва да се прави - за едни ще е ценност, която ще промени завинаги живота им, за други ще е нещо преходно, за трети ще е обида, за четвърти може да е и друго...Просто го правиш и толкова, но за едно съм съгласна, че трябва добре да спазваме границата между това да направиш добро и да станеш "длъжник" както се е изразила Блу. Тук вече нещата навлизат в други измерения. Въртеше се идно клипче преди време в социалните мрежи , много показателно, но и замислящо, също като разказа ти. Хубав ден, Кате!
  • Не става въпрос дали го е оценил или не. Става въпрос за това, че започва да си мисли, че си длъжен непрекъснато да постъпваш по този начин- в негова полза.
  • Пепи, има истина в думите ти. Явно нещата не са толкова прости. Подсети ме за истинска случка. Ами една моя позната дала не пари, а сапун на малко рошаво и мърляво мургавелче, че да се измие. То изобщо не се зарадвало. После му купила баничка и тогава видяла щастливата му усмивка.
    Доброто трябва да се прави не само с душа, но и с ум.

    Блу, знам какво имаш в предвид. Ами мен питаш ли ме как го поправях?! Нищо, ние се разбираме. Съгласна съм с теб. В такава ситуация може да те постави всеки на който си направил добро, но не ти го оценя. Благодаря ти!
  • Привет, Катя! Аз пък си изрязах коментара, за да не звучи " твърдо" и анти... Не по отношение на разказа, а спрямо тези, които се възползват от добрината на хората
  • Да направиш добро - винаги трябва да мислиш за последствията! Против пасивната просия съм, както и добро на алкохолик или наркоман - да дадеш пари?
    Защото и доброто има 3 страни като и злото: градивно, ненужно и вредно!
  • Здравей, Аластор!
    Радвам се, че вече сме на едно мнение, - трябва да пишеш !!!
    Благодаря ти! Както винаги си много великодушен и никаква градивна критика.
    Предлагам ти каквото ти хрумне веднага сядай и го пиши. Ако отлагаш за по-късно "птичето" отлита.

    Здравей, Наде! Наистина е много познато и ако знаеш колко неща изрязах, за да звучи по-меко. Благодаря ти!
  • Познато.
  • Здравейте Марианка и Пепи! Много ми харесаха коментарите ви. И аз си мисля същото. Също си мисля, че трябва да вършим добро и да не се интересуваме от последствията. Точно такива хора могат да ме променят, обезсърчат и следващия път да си кажа "няма да ме правят пак на глупачка" примерно.
    По-лесно е да си лош човек.
    Благодаря ви!
  • Това си е направо Великденски подарък. Благодаря!
    Кратко, почти нищо не се случва, а те кара поне няколко дни
    да мислиш за него. Любимите ми кратки разкази.
    И най-забавното е, че всеки разказ ми припомня
    поне две-три истории на които съм бил свидетел.
    Май е крайно време да напиша нещо,
    за да има какво да четат приятелите
  • Страхотен! Мъдър и реален, за съжаление... Не боли за 50-те лева, боли душата, чувстваш се ограбен, как някой ти е бръкнал с мръсни ръце в нея!
    !!!!!
Предложения
: ??:??