За най-невинния воайор
В Мая се влюбих на 12. Или може би на 13. Веднага след Жана.
С Жана любовта бе несподелена. Имаше трапчинки, когато се усмихваше до уши, и беше много добра на народна топка. Нито веднъж не успях да я уцеля, защото много пъргаво подскачаше на кльощавите си крака. Цици още не и бяха никнали. Впрочем не и поникнаха и по-късно. Дразнех я на "жаба" - разбира се, без лоши чувства.
Много преди нея бяха Ина и Краси. С тях вече любовта бе споделена, както често се случва в детската градина. С Краси дори се сгодихме – макар и не за дълго...
Но нека се върнем на Мая. Честно казано и досега не знам дали тя бе умна или не, какво я вълнуваше и какво мислеше. Просто в моето съзряване и бе отредена роля, за която тези неща нямат никакво значение.
Мая беше жена. Или поне за мен изглеждаше такава. Под тъмносинята престилка тялото и притежаваше всички онези тайнствени извивки, които тялото на жената би трябвало да има. Колената и бяха завършени в своята заобленост - съвсем различни ...