4 мар. 2009 г., 22:49

За нея

1.3K 0 2
1 мин за четене

Тя е голямо момиче и не се страхува да се бори с живота, с драконите, с вещиците и с всички други знайни и незнайни митични и не чак толкова митични същества и вещества. Не се бои и от булеварди, разбити мечти, счупени сърца и мечове. На нея не и пука за черния конник или за принца на бял кон, просто не е такъв човек. Не се поколеба да зареже и стария си баща, негово височество царя, за да обикаля широкия свят. Не за да си търси късмета, а просто защото така беше редно, редно за нея. Тя не плаче, дори когато има за какво, поне никои не я е видял, за да потвърди със сигурност и общо взето не бих се поколебал да я нарека страшно решителна. Сигурно е най-силният човек на света или поне с нищо не е опровергала твърдението.

Но вечер щом се прибере в двореца си, който не се вписва точно в стандартния стереотип дворци (или поне аз не съм чул за дворец започващ от 6 етаж на панелен блок) тя винаги заспива на дивана, покрита с юрганче, защото е принцеса все пак, гушнала плюшеното си мече... И макар никои да не я е видял да го прави, аз зная, че е така и това е достатъчно...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Алекс Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Щипка сол 🇧🇬

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...

Иисуса 🇧🇬

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...

Любовта на чаплата (за конкурса) 🇧🇬

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

Куцата 🇧🇬

БогданаКалъчева

Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...

Щастие 🇧🇬

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...

С нами Бог 🇧🇬

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...