4.03.2009 г., 22:49

За нея

1.3K 0 2
1 мин за четене

Тя е голямо момиче и не се страхува да се бори с живота, с драконите, с вещиците и с всички други знайни и незнайни митични и не чак толкова митични същества и вещества. Не се бои и от булеварди, разбити мечти, счупени сърца и мечове. На нея не и пука за черния конник или за принца на бял кон, просто не е такъв човек. Не се поколеба да зареже и стария си баща, негово височество царя, за да обикаля широкия свят. Не за да си търси късмета, а просто защото така беше редно, редно за нея. Тя не плаче, дори когато има за какво, поне никои не я е видял, за да потвърди със сигурност и общо взето не бих се поколебал да я нарека страшно решителна. Сигурно е най-силният човек на света или поне с нищо не е опровергала твърдението.

Но вечер щом се прибере в двореца си, който не се вписва точно в стандартния стереотип дворци (или поне аз не съм чул за дворец започващ от 6 етаж на панелен блок) тя винаги заспива на дивана, покрита с юрганче, защото е принцеса все пак, гушнала плюшеното си мече... И макар никои да не я е видял да го прави, аз зная, че е така и това е достатъчно...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Алекс Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

С нами Бог

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

Хрумна й на шапката

ИнаКалина

Аладин потърка вълшебната лампа: “Третото ми желание е да изпълниш още 1000 мои желания.“ Духът ведн...

Любовта на чаплата (за конкурса)

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

Не поглеждай назад

Greg

Когато си млад очакваш в живота ти да се случат всички хубави неща. Няма място за провали. Няма мяст...

Забрадката на Йозге

Katriona

Пламен Камъка похлопа на вратата на съседите си в нощта срещу 15 юни. Брат му и снаха му заминаха сл...

Трите прошки

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...