4.03.2009 г., 22:49

За нея

1.3K 0 2
1 мин за четене

Тя е голямо момиче и не се страхува да се бори с живота, с драконите, с вещиците и с всички други знайни и незнайни митични и не чак толкова митични същества и вещества. Не се бои и от булеварди, разбити мечти, счупени сърца и мечове. На нея не и пука за черния конник или за принца на бял кон, просто не е такъв човек. Не се поколеба да зареже и стария си баща, негово височество царя, за да обикаля широкия свят. Не за да си търси късмета, а просто защото така беше редно, редно за нея. Тя не плаче, дори когато има за какво, поне никои не я е видял, за да потвърди със сигурност и общо взето не бих се поколебал да я нарека страшно решителна. Сигурно е най-силният човек на света или поне с нищо не е опровергала твърдението.

Но вечер щом се прибере в двореца си, който не се вписва точно в стандартния стереотип дворци (или поне аз не съм чул за дворец започващ от 6 етаж на панелен блок) тя винаги заспива на дивана, покрита с юрганче, защото е принцеса все пак, гушнала плюшеното си мече... И макар никои да не я е видял да го прави, аз зная, че е така и това е достатъчно...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Алекс Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Питаш ме коя съм?

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Хрумна й на шапката

ИнаКалина

Аладин потърка вълшебната лампа: “Третото ми желание е да изпълниш още 1000 мои желания.“ Духът ведн...

Любовен случай

latinka

Строителният работник със специалност плочкаджия Ангел Ангелов Ангелов, наричан Ангел Чушката се влю...

С нами Бог

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

Любовта на чаплата (за конкурса)

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

Трите прошки

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...