За обичта 2

- Ще ти кажа, ние с Радослава сме с много добри впечатления от теб, разказвала съм й детските ни преживелици...Петьо, и тя те харесва...

Направих се, че не съм чул или разбрал.

- Знаеш ли - продължи тя тихичко - С Радослава искаме да сме семейство, искаме да имаме дете,... но физиологически трябва човек от другия пол. Аз съм мъжемразка, или по-точно възпитана като мъж,... остава Радослава, тя е съгласна... Остава и  най-трудното, да се съгласиш ти.

Ръцете ми потреперяха. Смутено я погледнах.

- Не се тревожи за нищо. Избрахме теб, ти си най-подходящия като човек, като донор, като оплодител... както искаш така го разбирай. Здрав си и си  единственият отговарящ на наши критерии. Не се притеснявай,  никоя няма да те търси за бащинство, просто искаме да имаме дете...

Вие нали още имате онази къща-вила в Хрисо Паралия, в Гърция, след няколко дни заминавам за Дания, Копенхаген, оказа се че съм  имала вуйчо, когото не познавам, изселил се там преди  години.  Починал е, и ми е оставил доста прилично наследство, апартаменти, крайградска къща, лодка,...възнамеряваме с Радослава да се преместим, да живеем и работим там. Там ще можем и официално  да се сключи брак, това е разрешено в Дания.

Ще бъде прекрасно, ако имаме и дете...

                   Натоварихме багажа на Марина в колата ми и на летището.

- И да внимавате и двамата - смееше се Марина - Няма а се влюбвате един в друг, а трябва да изпълнявате мисията си. Имате цял месец на разполужение.

Отдръпнах се на 2-3 крачки. Жените замряхс в прегръдка. Марина малко по-висока, с по-широки рамене, Радослава по-нежна,... изпънати като струни тела. Бяха като момичета близначки, модерно  подстригани кестеняви коси, гледаха се  замечтано и влюбено, сякаш са сами на аерогарата. Размениха си целувки по бузите, по устните, шепнеха си нещо усмихнати, нежни, мили същества приели да бъдат малко по-различни от другите еднакви. Видях разплаканите им лица, сълзички  се стичаха по бузките им и лъщяха на осветлението в залата. Не ги бършеха. Ще изсъхнат на лицата им

                 Наистина е тягостно да се разделиш с любим човек, от къде ли пък знам. Еднодневките , които идваха при мен, бяха ли любими, или само да убием скуката с няколко часа КамаСутра на живо и после, да се видим пак някой път, а...

                  Пътувахме мълчаливо към морето, вероятно всеки зает с мислите си.

- Радослава, можеш  да говориш, да пееш, или ако искаш да поспрем на кафе , наблизо има бензиностанция и барче. Ти избираш.

- Петьо, още съм под влиание на изпращането на Марина, не сме се разделяли толкова продължително  Ще се  възползвам, може би кафе ще ми се отрази добре.

Изчаках я до тоалетните, седнахме в прохладното барче. Отпивахме елинико кафе, вода с лед и парче лимон и по две сладки в станиол.

- Не знам дали и ти си си задава въпроса, лизбийки ли сме с Марина, добри приятелки или се обичаме за разлика от мнозина, без задни мисли, облаги и други...

Израстнах в  нездраво семейство, да го нарека. Скандали след скандали между родителите ми, взаимни обвинения. Израстнах плахо и несигурно момиченце. Имах всичко, не мога да се оплача, от кукли до компютър, но нямах онази семейна сигурност, макар че бях свързващото звено в брачния синджир. Дали майка е била курва, или татко пияница, няма никакво значение, но част от децата страняха от мен, а исках и аз като другите  ласка, обич, някой да се грижи за мен.

Макар и да бях  добра студентка и да ходех по дискотеки, никой не проявяваше интерес към мен, бях обикновено момиче, скромно, замечтано, както се казва, а не държащо се предизвикателно,... с какво да омая някое момче.

С Марина се запознахме в семинар за фитнес -инструктори, как се травмирах и аз не разбрах.

Тя ми помогна тогава. За пръв път някой да се грижи за мен, е тя беше малко по-едричка, по-силна, но  нежна и добра. Взехме да излизаме заедно на кафе след фитнеса, открихме че харесваме една и съща музика, някои нашумели писатели.

В един дъждовен следобед, целите мокри до кости, ме покани у тях. Къпехме се заедно в банята, нали все пак сме жени, какво да крием. Разглеждахме се любопитно една друга, тя ме пипна по гърдите, аз й откликнах, после плаха целувка по устните. Хареса ми.

Изведнъж тя изкочи от банята, донесе два халата, помогна ми да го облека, аз на нея...

Стояхме така минута-две немърдащи, на два пръста разстояние. Бях чувала за обратни жени, гледала съм измислени видео касети и СД, но защо и аз...

Марина  ме прегърна, сложих глава на  рамото й, а тя ме галеше в унес по мократа коса.

Отвърнах й. Престрашихме се и двете. После галехме голите си тела в леглото й, целувахме връхчетата на гърдите си, гъделичкахме ги с език.

Беше  неуписуемо удоволствие  и за двете. И така прегърнати и уплеени една в друга , обхванати от нови емоции сме заспали.

Сепнахме се изведнъж, голи, преплетени и настръхнали...

- Радослава,... тии, имаш ли, такова де, дето у мъжете - запита тихичко Марина и усетих ръката й да проверява - Нямаш,... и аз нямам, увери се сама.

Чудно, и двете нямахме, а изпитвахме привързаност, или в момента я мислехме за такава. У нас се породи ново чувство на обич, уважение към другия, ласки. И така години...

Някой ще ме обвини '' Защо, има толкова мъже'', защо ли, заради сигурността, че няма да те нарани, а когато има обич и признателност, ти отвъщаш със същото.

Радослава ме погледна изпитателно, оправи по навик уж паднало снопче коса.

- Искахме да сме повече от приятелки, искахме семейство, то все още тук не може, искахме дете.

В края на краищата децата са завършъка на една обич, на една любов. Марина бе категорична, че не иска да експерементира със себе си,... решихме да съм аз.

И двете те харесвахме като колега, ти най-много се доближаваше до представата ни за мъж, баща...

И  ето на, седим, пием кафе и бърборим. Марина е получила някакво голямо наследство, решихме да се преместим в Дания, тук какво ни спира, освен  подигравките ли, забранено било само жени или само мъже да се обичат,... само секса ли разбират като обич, а Петьо.

Гласчето й потрепери, очичките й ме погледнаха малко тъжно. Вяло поклати глава.

                      Пристгнаме в късния следобед. Вкарах колата в двора, разтоварих чантите ни, мрежи с покупки от супермаркета '' Василополис'', отключих входната врата.

- След вас , госпожице

- Ааа, не, аз след вас - смееше се тя

Свежият въздух нахлу през отворените врати към верандата, прозорци. Внесох чантите в хола, продуктите в хладилника.

- Радослава, харесай си стая и се настанявай.

- Така ли - смееше се тя - А  при теб заето ли е... Или не, ще си имам стая и ще си ходим на гости

- И така става, по-романтично ще е... А ако не си изморена, слагай банския и да вървим на плажа, ей там на края на уличката е.

- Това е вече приемлива оферта - радушно отговори - Да вървим

Все още имаше хора на плажа. Разположихме се и ние.

Ау, какъв бански, небесно-кафяв цвят, или тялото по-скоро е хубаво, та цветът няма значение.

Ярко  жълтия бански беше изпънат по дупето й, отпред вдлъбнатина, горнището й прикриваше 1/2 от гърдите й. Хубавица е. Усмихнах се .

- Какво има - попита тя - Нещо нередно ли

И се заоглежда, женска суета.

- Нее, гледайки чужда жена един възкликнал '' Хубава жена, бее,... ама порите на кожата й много широки, бе...''- подхвърлих поредната си шега

Радослава прихна да се смее, само дето не ми показа среден пръст.

Топлата вода ни обгърна приятно.

- Ако не можеш да плуваш, стой близичко до мене, все пак вода е, не е шега работа

- Да, не мога,... добре, дай ръка

И заподскачахме хванати за ръце като деца. Скоро водата бе до брадичката й. Погледна ме изплашено

- Петьо, дълбоко е, страх ме е

Дръпнах я за ръката, краката й се увиха инстинктивно по тялото ми.

- Искаш ли да се топнем целите -предложих - Поеми си въздух, оттласваш се от дъното и изкачаш нагоре, не се страхувай.

Направихме го няколко пъти, изглежда играта й хареса, водата забушува около нас.

Оттласна се, с крака обгърна кръста ми, нещата ни се опряха, погледна ме, обхвана с ръце врата ми и направи  някакво движение напред-назад-напред,... опираше го, застояваше се секунда-две.

Солените й устни се впиха в моите.

Бяхме само за снимка от папараци, вплетени в целувка на фона на залязващото слънце.

                    Хапнахме в крайбрежната таверна по полувин печено пиле, салати, студена бира.

следва....