23 июн. 2008 г., 08:43

За Поезията...

1.6K 0 25
1 мин за четене
 

                                                                              Посвещавам на поетите в сайта

 

 

 

     Поезията е онова сакрално място, където оставаш насаме със себе си в търсене на отговорите на вечните въпроси на Битието... Най-често ги намираш в тишината на съзерцанието, когато ритъмът на сърцето ти се слива с ритъма на Всемира... Все едно попадаш в друго измерение и получаваш такова разширение на душата, че ти иде да прегърнеш всички...

 

     Поезията е прозрение...

 

     Пътят е труден, но трябва да бъде извървян. А за да е светъл, са нужни ясен ум и будно съзнание. Често страданието е наш неизменен спътник, но именно от болката в мидата-душа се ражда бисерчето-надежда.

 

      Поезията е вяра...

 

     Истинският Поет, сам запален от искрата на вдъхновението и просветлението, запалва огъня и в сърцата на хората. Вдъхновението е Божи дар, то не може и не бива да бъде заключвано в рамка...

 

       Поезията е мисия...

 

      Творческият акт си е една мистерия. Понякога думите сами те намират и всичко се излива на един дъх. Друг път дни и нощи се блъскаш в търсене на точната дума на точното място. Намериш ли я, стихът оживява  и литва към душите на крилете на Пегас...

 

      Поезията е отвъд думите...

 

       И все пак, най-важното е да Я живееш. Може и ред да не си написал, но виждаш ли красотата и хармонията  навсякъде и във всичко, сътворяваш ли ги със своите  мисли, чувства и дела, ти си Поет по душа. И обратно, може да си написал десетки томове, и пак да не си Поет.

 

      Поезията е начин на живот...

 

 

     

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Вилдан Сефер Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

50 лева на час 🇧🇬

Heel

Нещастната любов сполетя Марин Колев заради едно изгодно предложение от страна на негов колега от бо...

Греховете на Фатима 🇧🇬

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...

Хрумна й на шапката 🇧🇬

ИнаКалина

Аладин потърка вълшебната лампа: “Третото ми желание е да изпълниш още 1000 мои желания.“ Духът ведн...

Любовта на чаплата (за конкурса) 🇧🇬

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

Куцата 🇧🇬

БогданаКалъчева

Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса) 🇧🇬

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...