Jun 23, 2008, 8:43 AM

За Поезията...

  Prose » Others
1.6K 0 25
1 min reading
 

                                                                              Посвещавам на поетите в сайта

 

 

 

     Поезията е онова сакрално място, където оставаш насаме със себе си в търсене на отговорите на вечните въпроси на Битието... Най-често ги намираш в тишината на съзерцанието, когато ритъмът на сърцето ти се слива с ритъма на Всемира... Все едно попадаш в друго измерение и получаваш такова разширение на душата, че ти иде да прегърнеш всички...

 

     Поезията е прозрение...

 

     Пътят е труден, но трябва да бъде извървян. А за да е светъл, са нужни ясен ум и будно съзнание. Често страданието е наш неизменен спътник, но именно от болката в мидата-душа се ражда бисерчето-надежда.

 

      Поезията е вяра...

 

     Истинският Поет, сам запален от искрата на вдъхновението и просветлението, запалва огъня и в сърцата на хората. Вдъхновението е Божи дар, то не може и не бива да бъде заключвано в рамка...

 

       Поезията е мисия...

 

      Творческият акт си е една мистерия. Понякога думите сами те намират и всичко се излива на един дъх. Друг път дни и нощи се блъскаш в търсене на точната дума на точното място. Намериш ли я, стихът оживява  и литва към душите на крилете на Пегас...

 

      Поезията е отвъд думите...

 

       И все пак, най-важното е да Я живееш. Може и ред да не си написал, но виждаш ли красотата и хармонията  навсякъде и във всичко, сътворяваш ли ги със своите  мисли, чувства и дела, ти си Поет по душа. И обратно, може да си написал десетки томове, и пак да не си Поет.

 

      Поезията е начин на живот...

 

 

     

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Вилдан Сефер All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Щипка сол 🇧🇬

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...

Гастрит на нервна почва 🇧🇬

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...

Питаш ме коя съм? 🇧🇬

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса) 🇧🇬

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Любовта на чаплата (за конкурса) 🇧🇬

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

Трите прошки 🇧🇬

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...