21 авг. 2008 г., 10:41

За помощта

927 0 1
1 мин за четене
 

Га Мен се препичаше на слънцето, опрял младия си гръб в стената на зарзаватчийницата. Бавно и с удоволствие похрупваше туршия от ряпа и макар хартиената кесийка да беше прокапала, той не обръщаше никакво внимание на стичашия се по крачолите му сок.
Откъм ъгъла на улица "Старото куче" се зададе Хи Ена. Тя носеше ведро, пълно с вода, толкова тежко, че жената оплиташе малките си крачета и отстрани изглеждаше като да падне всеки момент.
Га Мен се помая няколко секунди и скочи с бързината на тигър. Дотича до Хи Ена и протегна ръката си.
- Дай да ти помогна. Това ведро е много голямо за т...
Неизрекъл още изречението си и получи шамар от жената. Едновременно с това се разнесе пискливият глас на Хи Ена:
- Да се махнеш оттук, непрокопсанико. Дотрябвала ми е твоята помощ. Откъде се навъдихте такива? Хаймана, с хаймана... Я го вижте, вижте го него...
Младият мъж се дръпна и изумено изгледа жената. Ненаправила и няколко крачки, тя се спъна в собствените си крака и се изтресе на земята. Водата се разля и оформи кална локва. Хи Ена напразно се мъчеше да стане, пързаляше се и отново падаше.
Га Мен направи крачка към нея и отново протегна ръката си. Този път жената започна бясно да го рита.
Озадачен, младежът обърна гръб на истеричната жена и се замисли: Защо някои хора държат на всяка цена да демонстрират колко са зли?
В този момент насреща си видя старата Ме Хлем, която го хвана нежно за ръката и рече:
- Виж си крачолите, млади момко, не ти стигат твоите петна, ами и кални пръски си докара.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Наталия Иванова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Мдааа...
    Ма да не се вре, дет' не му е работата...
    Друг път ще знае.

    Мноооогоооо гооот!

Выбор редактора

Очите на Елиф 🇧🇬

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

За хората и крушите 🇧🇬

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

Трите прошки 🇧🇬

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

Питаш ме коя съм? 🇧🇬

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

С нами Бог 🇧🇬

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

Иисуса 🇧🇬

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...