Га Мен се препичаше на слънцето, опрял младия си гръб в стената на зарзаватчийницата. Бавно и с удоволствие похрупваше туршия от ряпа и макар хартиената кесийка да беше прокапала, той не обръщаше никакво внимание на стичашия се по крачолите му сок.
Откъм ъгъла на улица "Старото куче" се зададе Хи Ена. Тя носеше ведро, пълно с вода, толкова тежко, че жената оплиташе малките си крачета и отстрани изглеждаше като да падне всеки момент.
Га Мен се помая няколко секунди и скочи с бързината на тигър. Дотича до Хи Ена и протегна ръката си.
- Дай да ти помогна. Това ведро е много голямо за т...
Неизрекъл още изречението си и получи шамар от жената. Едновременно с това се разнесе пискливият глас на Хи Ена:
- Да се махнеш оттук, непрокопсанико. Дотрябвала ми е твоята помощ. Откъде се навъдихте такива? Хаймана, с хаймана... Я го вижте, вижте го него...
Младият мъж се дръпна и изумено изгледа жената. Ненаправила и няколко крачки, тя се спъна в собствените си крака и се изтресе на земята. Водата се ...