Aug 21, 2008, 10:41 AM

За помощта 

  Prose
783 0 1
1 min reading
Га Мен се препичаше на слънцето, опрял младия си гръб в стената на зарзаватчийницата. Бавно и с удоволствие похрупваше туршия от ряпа и макар хартиената кесийка да беше прокапала, той не обръщаше никакво внимание на стичашия се по крачолите му сок.
Откъм ъгъла на улица "Старото куче" се зададе Хи Ена. Тя носеше ведро, пълно с вода, толкова тежко, че жената оплиташе малките си крачета и отстрани изглеждаше като да падне всеки момент.
Га Мен се помая няколко секунди и скочи с бързината на тигър. Дотича до Хи Ена и протегна ръката си.
- Дай да ти помогна. Това ведро е много голямо за т...
Неизрекъл още изречението си и получи шамар от жената. Едновременно с това се разнесе пискливият глас на Хи Ена:
- Да се махнеш оттук, непрокопсанико. Дотрябвала ми е твоята помощ. Откъде се навъдихте такива? Хаймана, с хаймана... Я го вижте, вижте го него...
Младият мъж се дръпна и изумено изгледа жената. Ненаправила и няколко крачки, тя се спъна в собствените си крака и се изтресе на земята. Водата се ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Наталия Иванова All rights reserved.

Random works
: ??:??