3 авг. 2016 г., 10:02

За приятелите и Любовта

930 0 0
1 мин за четене

Хей, Знаете ли, че беше преди година когато се видяхме за първи път? Знаете ли, че минаха вече две години откакто се запознахме? Знаете ли, че все още посещавам форума където се срещнахме? Знаете ли, че ми липсват вашите съобщения, неволно пуснати в пощенската ми кутия?

Беше толкова приятно чувството да срещнеш близки по душа хора. А още по-страхотно е чувството те да ти станат вечни приятели - приятели, с които можеш да споделиш всичко. Но всичко това иска време, иска търпение. Няма значение от разликата в годините - ето вземете мен за пример: Моите приятели са 4-6 години по-малки от мен. С тях се чувствам великолепно и си ми е много добре. Всеки път, когато си пиша или се чуя с някого, една усмивка се разтяга по цялото ми лице. Ето точно тогава се чувствам весел, безгрижен, изпълнен с огромна радост, защото именно те - приятелите, ми правят живота ми толкова необикновен. Наистина се радвам че ви имам. Добре че бяхте вие да ме изкарате от мен самият. Бях дотолкова вглъбен в себе си, че не можех да се впиша в нито една компания. 
Важно е да имате приятели, защото те ще ви помогнат във всеки един случай. В повечето случаи те ви помагат неволно само с присъствието си или само с тяхната усмивка.

Да, това действа! 

Колкото и да не вярвате наистина си е така. Една истинска усмивка може коренно да промени деня ви. Преди години при мен една усмивка обърна живота ми. В тази усмивка аз се влюбих за първи път. Тази усмивка, която все още ми е тръпка на сърцето. Усмивката, която никога няма да забравя. Жалко, че вече не мога да я виждам... Но както и да е. Животът е една голяма болка, а любовта е още по-голяма болка, защото да обичаш означава да те боли повече отколкото да можеш да изтърпиш.
И като цяло да се обоснова. Намерете си приятели, които ви карат да се чувствате щастливи. И да ви кажа честно - не пречи дори и да се влюбите в някой от най-добрите си приятели. Всичко е въпрос на време и баланс между характери.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Георги Торлаков Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Питаш ме коя съм? 🇧🇬

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

За хората и крушите 🇧🇬

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса) 🇧🇬

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Гастрит на нервна почва 🇧🇬

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...

Хрумна й на шапката 🇧🇬

ИнаКалина

Аладин потърка вълшебната лампа: “Третото ми желание е да изпълниш още 1000 мои желания.“ Духът ведн...

Иисуса 🇧🇬

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...