Хей, Знаете ли, че беше преди година когато се видяхме за първи път? Знаете ли, че минаха вече две години откакто се запознахме? Знаете ли, че все още посещавам форума където се срещнахме? Знаете ли, че ми липсват вашите съобщения, неволно пуснати в пощенската ми кутия?
Беше толкова приятно чувството да срещнеш близки по душа хора. А още по-страхотно е чувството те да ти станат вечни приятели - приятели, с които можеш да споделиш всичко. Но всичко това иска време, иска търпение. Няма значение от разликата в годините - ето вземете мен за пример: Моите приятели са 4-6 години по-малки от мен. С тях се чувствам великолепно и си ми е много добре. Всеки път, когато си пиша или се чуя с някого, една усмивка се разтяга по цялото ми лице. Ето точно тогава се чувствам весел, безгрижен, изпълнен с огромна радост, защото именно те - приятелите, ми правят живота ми толкова необикновен. Наистина се радвам че ви имам. Добре че бяхте вие да ме изкарате от мен самият. Бях дотолкова вглъбен в себе си, ч ...